Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Пета час ║ От 9 до 10 ч. ║ †

Първият час от мъките на Исус в Гетсиманската градина

Подготовка преди всяка час

Подготовка за трите часа в Гетсиманската градина

Мой скърбен Исусе! Привлечен от Твоята любов, дойдох да Ти съпътствам в Гетсиманската градина. Зная, че ме викаш, но си питам: Защо тези импулси на любов? Е ли моят Исус, преследван от враговете Си, в такова състояние на страдание, че желае моето общество? Бързая с крилете на любовта, но треперя, когато влизам в Гетсиманската градина в тъмнината на нощта. Става студено. Листата на дърветата се движат меко, като да шепнат във сън, предвещавайки скръб, печал и смърт за човека на страданията.

Звездите с мяката си светлина гледат Исус, както би казали със слезливи очи. Като ги движат сълзите до дълбочина сочувствие, те ме укоряват за моята неблагодарност. Треперя. Опитвам се да намерим Мастора с вик: „Исусе, къде си? Ме привлечеш ли към Себе и не ми позволяваш да Те видя? Викаш ли ме и скриваш Себе?" Но никой отзвук не отвежда гласа ми, ужас навсякъде, страх и дълбока тишина. Слушам и чувам треперещ дишане - наистина намерих Исус. Но какво тъжно промяна! Това вече не е Исус, чието лице сиял с омагьосваща красота по времето на Тайната вечеря. Сега Той е обзет от смъртно скръб, която изкривява природната му красота. Възбуждам се при мисълта, че може би вече няма да чуям гласа Му. Така хващам нозете Му, ставам по-смел, обгръщам Го и поставям ръката си на челото Му, за да го държа изправен, и тихо викам: „Исусе, Исусе!" А Той, удрян от гласа ми, ме поглежда и казва:

"Душо моя, тука? Чаках те, защото скръбта, че всички ме оставят сам, ме е обтеглила дълбоко.

Чеках да бъдеш свидетел на Моите страдания и да пием заедно чашата, която Ми е подготвила Мойто небесен Отец. Ще я пием заедно, но тя няма да бъде чаша за освежаване, а за неизречена горчивина. Чувствах нуждата от една любяща душа да попие поне няколко капки от нея, затова те повиках. Така прими я, сподели Моята скръб с Мене и ми дай уверението, че нямаш да Ме остави сам в този час на изоставеност." Ето, мое Исусе, потопен в тъга, пием заедно чашата на Твоите страдания. Никога не ще Те напусна.

Междувременно, Иисус влиза в агонията на смъртта и преживява мъки, ужасни като никога преди това.

Иисусе, моя любов! Кажи ми, защо си толкова тъжен, толкова скръбен, сам в този градина и тази нощ? Знам, че е последният ден от Твоята смъртна живот. Само няколко часа, след това ще започне Страстта Тива. Мислех, че ще средна Мария Магдалина и верните Те апостоли тук. Вместо това намирам Те сам и в агония, която изглежда като жестока смърт без да Те убие.

Моят най-голям добър и всичко! Не ми отговаряш ли? О говори с мен! ...Но изгледа, че гласът Ти се проваля, толкова голяма е тъгата; дори видението Твоето, другото пълено със светлина, е толкова скръбно. Изглежда на мене, че търсиш утеха и помощ. Бладно лицето Ти, устата, изсушени от огън любов, треперещата форма, сърцето, което бие насилно, търсещо души, дават Ти изглед, като искаш да преминеш от един момент на друг. Всичко ми казва, че се чувстваш сам и желаеш моето общество.

Сега съм близо до Тебе, мой Исусе. Но сърцето ми се проваля, когато виждам Те лежащ на земята. Взимам Те в ръцете си и притискам Те към сърцето ми. Искам да броя всички Твои мъки, една по една, всички трудности, нанесени върху Тебе, за да Ти предложа утеха и състрадание от името на всички хора. Мое Исусе! Докато те държа в ръцете си, страданията Ти се увеличават.

Чувствам, че поток огън циркулира във венците Твои. Кръвта кипи в тях, изглежда като иска да пробие венците и да излезе от тях. Кажи ми, моя скъпа, какво ти е? Виждам никакви бичи, нито трънове, нито клинове, нито кръст. И все пак, когато сложа главата си срещу Сърцето Ти, чувствам трньовите пробиващи го и безмилостните бичове, които не пощадват никаква част от божествената Твоя личност, вътре или навън. Виждам ръцете Ти сгънати още повече конвулсивно, отколкото клиновете са могли да направят. Кажи ми, мое сладостен добър, кой има такава сила и във Тебе, която Ти прави да умираш толкова пъти, колкото позволява мъката?

Сега ми се струва, че моят благословен Исус отвори устата си и говори на мен с слаб и мъртъв глас: "Дъщерьо, искаш ли да знаеш кой ме мучи повече от пазачите? И защо страданията, които ми причиняват те, са почти нищо спрямо това, което търпя сега? Това е любовта, вечната любов, която ме кара да търпя цялата болка до костите си в пълнота, която пазачите принуждават моето тяло да издръжва по малко. Да, това е любовта, която владее над мен и във мене. Любовта става за мен гвоздей, любовта става бич, любовта става тъмен венец. Любовта е всичко за мен, любовта е моето вечно страдание, докато това, което търпя в човешката си природа, е само временно. Дъщерьо, влези в Сърцето ми, изгуби се в Любовта ми. Само там ще разбереш какво съм страдал за теб и колко ти обичах. Така ще научиш да ме обичаш също така и да търпиш само за любов."

Моя Исусе! Поскольку ме поканвате в Сърцето си, за да виждам Любовта Ви, идвам. Но какво видям? Чудеса на любовта, която не те коронява с природни тръньове, а с огнени тръньове; не мучи твоето обожавано тяло с бичове от връзки, а с огнен бич; не пробива ръцете и нозете ти с гвоздеи от желязо, а с огневи гвоздеи. Всичко е огън. Той прониква в теб до костите на твоите кости, превръща цялата човешката природа във огън и причинява неописуеми и смъртоносни страдания още по-горчиви от тези на Страстта Ви. То подготвя в кръвта ти купа Любов за всички души, които искат да се измият от всяка петно и да придобият правото да бъдат деца на любовта.

О безгранична Любов! Чувствам се потопен пред величието ти. Разбирам, че трябваше да съм цяла любов, за да вляза в твоята любов и да я разбера. Но не съм такава, моя Исусе. Поскольку все пак желаеш моето общество, моля те да ме напълни пълен с любов, да коронува главата ми и всяка мисъл с короната на любовта.

Направи също така, безгранична Любов, за да няма в мен нищо, което не е оживено от живота на любовта. Моля те също да прибие ръцете и нозете ми с гвоздеи от любов, така че всичко във мене да стане любов и търси любов; така че аз, облечен в любов, храмен с любов, да бъда прибит към Теб с любовта и нищо в мен или извън мен не смее да ме отдели от любовта.

Размисли и Практики

от св. о. Аннибале Ди Франция

В този час, напуснат от Своя Вечен Отец, Иисус Христос пострадал такава Гореща Любов като да може да унищожи всички възможни и представими грехове, и да Разпали с Неговата Любов всички създания, дори от милиони и милиони светове, и всички изгубени души на ада ако не са вечно упорни в злото си. Влезем в Иисус, и след като сме проникнали във цялата му Вътрешност, в най-интимните му Влакна, в тези Сърцебиенета от Огън, в Неговата Интелигенция която беше както Разпалена, вземем тази Любов и облечем се с огъня който Изгори Иисус. После, излизайки от Няго и изливайки себе си във Волята Му, ще намерим там всички създания. Даваме Любовта на Иисус на всеки един от тях, и докосвайки сърцата им и умовете с тази Любов да опитам да ги превърнем напълно в Любов. После, със Желанието, със Сърцебиенетата, със Мислите на Иисус, да формираме Иисуса в сръцето на всяко създание. И после ще доведем до Няго всички създания които имат Иисус в сърцата си, и ще ги поставим около Него, казвайки Му: „О Иисусе, донесохме Ти всички създания със толкова Иисуси в сръцата им да ти дадем облекчение и утеха.”

Не имаме друг начин да дадем облекчение на Любовта Твоя освен да донесем всяко създание в Сърцето Ти!” По този начин ще дадем истинско облекчение на Иисус, защото Пламъците които Го Изгарят са такива че Той непрестанно повтаря: „Изгарям, и няма никой който вземе Любовта Ми. О моля, дай ми облекчение, вземи Любовта Ми и дай ми любов!”¹

За да се съобразяваме с Иисус във всичко, трябва да върнем назад към себе си, приложвайки тези разсъждения върху себе си: в всичко което правим, можем ли да кажем че има непрекъснат поток от Любов който тече между нас и Бог? Нашият живот е непрекъснат поток от Любов която получаваме от Бога; ако мислим, има поток от Любов; ако работим, има поток от Любов. Думата е Любов, сърцебиенето е Любов; получаваме всичко от Бог. Но отиват ли всички тези действия към Бог с Любов? Намира ли Иисус в нас сладостната магия на Неговата Любов която тече към Няго, така че, опоен от тази магията, да прелива със повече Обилна Любов?

Aко не сме поставили намерението да бяхме заедно в Любовта на Иисус във всичко което смо направили, ще влезем в себе си и ще Му помолим прощение защото Го лишаваме от сладостната магия на Неговата Любов към нас.

Даваме ли се да бъдем работени от Божествените Ръце, както Човечеството на Иисус Христос си позволило да бъде работи? Трябва да вземем всичко което става в нас, което не е грех, като Божествено Изкуство. Ако не го направим така, отнемаме славата на Отца, позволяваме Божественият Живот да избяга и губим святостта. Всичко което чувстваме в себе си – Вдъхновенията, Мъртвификациите, Благословиите – е нещо друго освен Изкуство на Любов. И вземем ли тези неща както Бог иска? Даваме ли свобода на Иисус да работи, или като ги вземаме по човешки и без значение ги отхвърляме Божественото Изкуство, принуждавайки Го да сложи Ръцете си? Оставяме ли себе си в Неговите Ръце както мъртви за да получим всички удари които Господ ще разположи за нашата святост?

Моята Любов и моето Всичко, нека Любовта Ти ме затопява повсюду, и Изгори всичко което не е Твоя. И нека любовта ми винаги тече към Тебе, да изгоря всичко което може да опечали Сърцето Ти.

¹ Как възвишено е мисълта: Иисус е толкова запален от любов, че става огън на любов в Него, преобладаващ и поглъщащ Го. Сега Той обикаля търсейки души, които да му облекчат този огън, който го прави да страда твърде много, като абсорбират пламъците Му. Те Го освежават, споделяйки с Него жаровете на любовта. Какво истинно е, че срцето на Иисус е тръновият храст, който гори без да се изгорява. Тръновият храст сам по себе си обаче е събрание от тръни, които са в пламък. Боже мой! Ако Иисус толкова страстно желае да бъде обичан от нас, колко лесно би било за нас да се запалим от Неговата любов, ако активно започнахме да умираме за себе си!

Молитва на благодарност след всяка Света час на Маслиновата гора

Жертва и благодарност