Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Шеста час ␠
От 10 ч. до 11 ч. †

Втори час на страданията на Исус в Гетсиманската градина

Подготовка преди всеки час

Подготовка за трите часа в Гетсиманската градина

Моя Исусе! Вече е минал един час откогато бяхте в Гетсиманската градина. Любовта е завзела горното място във всичко и внезапно Ви прави да страдате това, което слугите на пазарят Ви правят да страдате през Вашето най-горчиво Страдание.

Моя Исусе! Виждам Те как се спъваш в стъпките си, и все пак отиваш напред. Кажи ми, моето наи-голямо благо, къде насочвате стъпките си? Ах, искаш да търсиш своите възлюбени ученици. Съпътствам Те, за да Ти държа в ръцете си когато се потискаш.

Моя Исусе! Очаква те още една горка болка. Учениците са заспали. Ти, винаги състрадателен, ги будиш и им предостаряваш с бащинска любов, казвайки им да бдят и молят се. После вървиш обратно в градината. Но носиш още една рана в срцето си, а в нея виждам всичките рани, които душите посветени на Бога ти нанесат. Вместо да се присъединяват към Тебе, бдяйки и молейки се, те се предават сами себе си, или поради безразличие, или защото са изкушвани, или защото не са в правилното настроение. Докато трябва да напреднат във любовта и общността с Тебе, те спят, стават инертни и регресират. Какво съжалявам на Тебе, любимец на душите! Ох, какъвто бих искал да откупя цялата неблагодарност на тези, които са толкова скъп за Тебе. Този неверничество болят най-много сладкото Ти срце. Така голяма е горчината на болката, че ще те съкруши. О любов без край! Кръвта, която ври във венците ти, побеждава всичко и забравя всичко. Виждам Тебе лежащ на земята, молейки се. Ти се жертвуваш, откупяваш и си стремиш да прославиш Отца за всички хора. И аз също, мой Исусе, покланям се с Тебе, и в общност с Тебе искам да направя това, което правиш. Но какво виждам, мой Исусе? Виждам Тебе натоварен със всичките грехове на целия свят. Всякаква нищата ни, всяка слабост, най-тежките престъпления, най-безразсъдната неблагодарност, най-ужасните злодеяния, най-гроздите жестокости, всички избухвания на омраза, клатенето на хората, всички богохулства, всички ереси и разколничество, в крайна сметка цялата бездна на човешката подлост са поставени пред очите Ти, притискайки Тебе, съкрушавайки Тебе и нанесяйки дълбоки рани. А какво правиш? Кръвта, която тече във Тебе в горяща любов, се противопоставя на всички тези престъпления. Венците се отворят, кръвта изтича, намокря дрехите и стига до земята. И даваш кръв за обидите, живот за смъртта.

Моето сладко, какво състояние виждам на Тебе! Дишането ти е тежко. Моя слатка живота, не преминавай! Подигни главата си от земята, която е почервена от твоята скъпа кръв. Иди в ръцете ми и дай ми да умра в това обгръщане вместо Тебе. Но чувам треперещия, почти мъртвия Твой глас молейки: "Мой Отче, ако е възможно, нека тази чаша премине от Мене. Но не Моята воля, а Твоята да бъде извършена!" Това е втори път, че говориш така. Гласът ти пробива сърцето ми като меч. Всичките обиди на твоите създания представат пред очите Ти. Тоя Fiat! (Нека се изпълни волята Твоята!), който трябва да бъде животът на всеки човек, виждам почти всички ги отхвърлят. Вместо живот, те намират смърт. А Ти, който искаш да дадеш живот на всичките деца на хората и тържествено да се разплатиш с Отца за обидите на тези, които избягват волята Му и са изгубени, повтаряш три пъти: "Отче, ако е възможно, нека тази чаша премине от Мене! (Чашата всъщност е много горка.) Но не Моята воля, а Твоята да бъде извършена!" Докато говориш това, моето най-голямо добро, ти си преоблечен с такава горка болка, че те довежда до крайността, те поставя в смъртен страх и те дава впечатлението, че искаш да издишаш последен път. Исусе, моята любов! И аз също искам да се обединя с Тебе, да страдам и откупявам с Тебе за всяка небрежност и грехове, съвършени срещу най-светата Твоя воля. Моля се, нека изпълнявам най-светята Твоя воля във всичко. Нека волята Ти да бъде въздуха, който дишам, биенето на сърцето ми, мисълта ми, живота ми и триумфа при смъртта ми.

Мой Исусе, не, Тие не трябва да умрете! Къде ще отида без Тебе? При кого ще се обърна? Кои ще стоят до мен в бъдещето? Всичко би свършило за мене. Не, не ме пускай от ръцете си, държи ме при Тебе. Няма да има момент, който ме отдели от Тебе. Да ми позволиш да облекча болката Тия, да изкупвам за Тебе и да страдам с Тебе за всички, защото тежестта на греховете на всеки вид тежи върху Тебе и заплашва да Те разтроши. Чувам Твоята свещена глава, моето обожаване. Виждам всички зли мисли чиято ужасна гнусност Тия виждате. Всяка една от тях е трън, който пробожда главата Ти с пронизваща болка. Хенчмените ще поставят само корона от трънье на главата Ти. Но колко ужасни корони поставят злите мисли на всички хора върху Твоята обожавана глава? ... Вече кръвта изтича от всички членове Ви, тече от челото Ви, от косата Ви и от цялото тяло Ви. Как се съжалявам за Тебе, о Исусе! Бих искала да поставя корони на главата Ти, но корони на слава. Офертирам ти мислите на светите ангели и Твоите собствени светни мисли, за да покажа състраданието си към Тебе, за да облекча болката Ви и за да изкупя всички хора.

Исусе, виждам в добрите Ти очи всички злите погледи на хората които проливат кръвни сълзи върху лицето Твоето. Съжалявам се за Тебе и искам да удовлетворя очите Ти, показвайки им всички радости, които могат да бъдат намерени в небесата и на земята в единство с любовта от срцето Ти. Исусе, най-висока добро! Наклонявам се към Тебе, чувам еха на ужасните богохулства, виците за отмъщение и клеветите. Няма глас, който не би намерил своето ехо в чистите Ти уши. О ненаситна любов! Съжалявам се за Тебе и искам да ти дадам утеха, позволявайки всички хармонии от небесата, сладостния глас на Майката Твоя, пламенните вздишки на любовта на Мария Магдалина и на всички боголюбиви души да резоннират в ушите Ти.

Мой живот, бих горко целунала най-светото лице, чиято красота няма равен; това лице, което ангелите желаят да видят поради неговата красота, която ги очарова. И все пак хенчмените опогубват това лице със плюене, му дават пощипки на бузите и го стъпкват под нога. Мой скъпи, каква дръзновност! Бих искала да викам за да ги разпръсна. Съжалявам се за Тебе. За да изкупя тези обиди, отивам към Най-светата Троица, за да поиска любовта на Отца и Светият Дух, нежността на Твоята небесна Майка и нейното дълбоко обожаване. Офертирам всичко това върху Тебе, за да изкупя безчестието, нанесено върху най-светото лице Ти. Съжалявам се за Тебе поради горчивината, с която устата Ви е пълна. Ужасни проклетства, пиянство и страст към храна, безстыдни речи, лошо извършени молитви, катастрофални учения, всичко злото, което човек създава със своя език, са го причинили. Съжалявам се за Тебе и искам да ти дадам сладости на вкус, офертирайки Ти похвалите на ангелите и поучителните речи на добрите християни, които правят свето ползване от езиците си.

Мой простърнат Исусе! Виждам врата Твоята обвита с въжета и вериги, които грешното привързаност на хората подготвят за Тебе. Съжалявам се за Тебе. За да те издигна, офертирам Ти като жертва неразрушимата връзка, която обединява Личностите от Най-светата Троица. Участвайки в това единство, простирам ръце към Тебе, за да създадем вериги на любов около врата Твоята. По този начин искам да разпусна веригите на грешното привързаност, които желаят да те задушат, казано така. За да ти дадам утеха, притискам Тебе твърдо към срцето ми.

Исусе, ти силата на Бога! Виждам рамената Ти разкъсани. Плътта виси в парчета поради дразнителите и зли примеры на хората. Съжалявам за Тебе и Ти предлагам най-светият пример – примера на кралската Майка Тия и този на всички светии, за утеха. Искам също да изцеля всички рани по рамената Ти, да затворим в тях всички души откъснати от Сърцето Твоето поради греховете на осквернението, така че разкълненото тяло на човешката Тия природа може да бъде изцелено пак.

Мой безутешен Исусе! Виждам гърдите Ти болно орани от студените, полустудени и неблагодарните хора, които не съответстват на благодата Твоята. Съжалявам за Тебе. За да утешим, предлагам Ти взаимната любов на Отца и Светия Дух, пълното съответствие на Тримата Божествени Лика. Искам да се потопя в любовта Тия, да Ти удовлетворявам предотвратявайки хората от извършването на нови грехове, които Те поражават като стрели. От друга страна, искам да ги раня с стрелките на любовта Тия, така че повече не смеят да Те осквернят. Искам да върна собствената Твоя любов обратно в гърдите Тия за да се укрепиш и подигнеш.

Мой Исусе, целувам ръцете Ти творчески и чувствам как всички зли действия на създанията ги пронизват като клинове. Но не с три клина както на кръста, а със толкова клинове колкото хората извършват зли дела. Съжалявам за Тебе. За да утешим, предлагам Ти всички свети дела на хората и смелостта на мъчениците с които са дали своята кръв и живот от любов към Тебе. Искам също да Ти предложа всички добри дела като жертва за премахването на безбройните клинове на зли дела.

Исусе, целувам светите Ти нозе, които са неуморни в спечелване на душите. В тях искаш да затвориш всички стъпки на децата на хората, но виждаш много от тях бягащи от Тебе и искаш да ги сприш. С всяка една от техните стъпки, които ги водят към злото, чувстваш клин, който се забива в Тебе. И искаш с тези клинове да прикрепиш ги към любовта Тия. Мой Бог и най-голямото добро! Съжалявам за Тебе. За да Ти утешим в болката Тия и усилията Тия да прикрепяваш хората към любовта Тия, предлагам Ти стъпките на всички добри религиозни души и всички благочестиви души, които отдават живота си за спасение на души.

Исусе, продължаваш да търпиш смъртна мъка, не поради страданията, които Евреите Те принуждават да изнеси, а поради тези, които греховете на хората Ти причиняват. В тези часове искаш първо място за любовта, второ място за греховете, за кои правишь откуп и удовлетворение, прославяй Отца и умиротвори божествената справедливост; трето място – Евреите. Така показваш, че Страстта, която Те принуждават да изнесеш Евреите, е нещо друго освен представление на двойната болна страдателност, която любовта и грехът Ти причиняват. Така виждам обединени в сърцето Твоето: копието на любовта и копието на греха. Сега чакаш третото – копото на Евреите. Сърцето Тия, преобилно от любов, страда от неговите насилствени движения, от нетерпението на любовта си и изгарящо желание, от огнените удари, които искат да дадат живот на всяко сърце. Тук в сърцето Твоето чувстваш най-остро всички страдания, които създанията Ти причиняват. С злите им склонности, разстройните желания и стъдливите си пожелания, търсят друга любов вместо твоята.

Исусе, как тежко страдаш! Виждам Те близо до изнемощяване, потопен в море от човешко злодейство. Чувствам дълбоко съжаление за Тебе и бих искал да омекча боготворната горчивина на трикратно пронизаното Твое сърце, предлагайки Ти блаженството на вечния живот, сладостната любов на Майка ти Мария и тази на всички твои верни любимци в жертвена чаша.

Мой Исусе, дай на моето бедно сърце да получи живот от това Твое Сърце, така че да живее само със Твоето Сърце. Да бъда винаги готов да Ти предложа освежаване, утеха, изкупление, непрекъснато действие на любов за всяка обида, която преживяваш.

Размисли и практики

от св. о. Аннибале ди Франция

Във втората час от Гетсиманската градина, всички грехове от всички времена — минало, настояще и бъдеще — се представят пред Исус, и Той поема върху Себе си всички тези грехове, за да даде пълно величие на Отца. Така, Иисус Христос Изкупил, Молил се и чувствал всичките ни настроения в Своето Сърце без да престава някога да Се моли. А ние — винаги ли се молим, независимо от каквото настроение сме — студени, твърди, изкушвани? Даваме ли на Исус болките на душата си като задоволствие и облекчение, за да Го копираме напълно в нас самите, мислейки че всяко нищо настроение е болест на Исуса?

Като болка на Исус трябва да я поставя около Него за състрадание и облекчение. А ако е възможно, трябва да му кажа: „Ти страдаш твърде много. Почивай, а ние ще страдам вместо Тебе.”

Загубваме ли смелостта си или оставаме при краката на Исус с храброст, давайки Му всичко, което преживяваме, така че Исус да намери своята Човешкост в нас? Тоест, дали сме Неговата Човешкост за Исуса? Какво направи Човешкостта на Исус? Тя Величила Отца Си, Изкупила и Молила се за спасението на душите. А ние — даваме ли в себе си тези три намерения на Исус във всичко, което правим, така че да можем да кажем: „Включваме всички Човешкост на Иисус Христос?”

В нашите моменти на тъмнина, поставяме ли намерението светлината на истината да свети в другите? А когато се молим с жар, поставяме ли намерението топенето на леда от много сръцета ожесточени във грех?

Мой Исусе, за да Те състрадам и облекча от цялото изчерпване, в което се намираш, възвишавам се към Небето и правим Твоята собствена Божественост моя; и поставяйки Я около Теб, искам да премества всичките обиди на създанията от Теб. Искам да Ти предложа Твоята Красота за да преместя уродството на греха от Теб; Твоята Светост за да преместя ужаса на всички души, които Те караат да се чувстваш с отвращение, защото са мъртви в благодат; Твой Мир за да премести разногласията, бунтите и безредиците на всички създания от Теб; Твоите Хармонии за да облекча слуха Ти от вълните на много зли гласове. Мой Исусе, намерявам да Ти предложа толкова Божествени Действия на Изкупление, колкото обиди те нападат, почти искайки да Те убия. И намерявам да Ти дава живот с Твоите собствени Действия. После, О мой Исусе, искам да хвърля вълна от Твоята Божественост върху всички създания, така че при Твоето Божествено Дотъкване те повече не смеят да Те обиждат.¹

Само по този начин, О Исусе, ще можа да Ти предложа състрадание за всичките обиди, които получаваш от създанията.

О Исусе, Сладка Живот моя, нека молитвите ми и болките ми винаги се извисяват към Небето, така че Светлината на Благодат да дъждосва върху всичките, и да поглъщат Твоята собствена Жизн в мен.

¹ Бележка за уникалния и живописен стил на душата на пустинника, която, като превърната в това, което разглежда, събира мислите си в смела картина: Искам да излея вълна от морето на Твоята божественост върху всички хора. С това тя иска да каже: Искам гласът ми да звучи громко, за да разберат всички хора, че Ти си Вечният и Безсмъртният Един, на Когото само са дължи почести, любов и прославяне: Тебе, мое Йисусе, Което в своята безкрайна любов поема греховете ни и като Бог-човек може да предложи удовлетворение, което съответства на божествената справедливост.

Молитва на благодарност след всяка Света час на Маслиновата гора

Жертва и благодарност