Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Осма час ║
От полунощ до 1 ч. сутринта †

Исус е арестуван в градината Гетсиманска

Подготовка преди всяка час

Мой Исусе, вече е полунощ. Твоите врагове се приближават. Ти, който си възстановил съзнателността си, изсъшил кръвта си и си укрепил от небето, отиди пак при учениците си, повикай ги, попреки им, вземи ги с теб и отиди да срещнеш враговете си. Така, със своята воля, Ти компенсираш моето леност, неволя и бавност в работата и страданието. Но, мой сладък добър, какво е точно сцена, която се представя пред очите! Първият, който се появява, е вероломният Юда. Той ти се приближава, обгръща теб, поздравява и целува. Ти, любовта в човешко обличие, не смяташ за унижение да позволиш тези дяволски устни да те целуват. Все още ги обгръщаш, притискаш към своето срце, искаш да откъснеш от ада, като му дадеш нов знак на любовта си. Как е възможно не да обичам Теб, Исусе! Нежността на Твоята любов е така голяма, че трябва мощно да привлича всяко сърце към обожаване на Теб също. И все пак Ти не се обичаш!

... Позволявайки Юда да те целуне, Ти задоволяваш предателството, лицемерието, измамата под маската на приятелство и святост, особено на тези души, които са посветени на Теб. Молиш прошка за всеки грешник, който искрено се разкаява и смиренно търси убежище в Твоето Сърце.

Исусе, мой сладък добър! Ще бъда до Теб и ще Ти защитавам. Ще приема твоите учения и щя да слушам всичките ти думи, една по една. Ох, какво добро ми е на сърцето да чуям Твои думи към Юда: “Приятно, защо си дойл?” Ми се струва, че Ти също ме обръщаш тази дума, но не като приятел, а със сладостното име 'дете'. “Дете, защо си дойло? ” Питаш само да чуеш отговора: ”Исусе, дойдох да те обичам." "Защо си дойл?” Казваш ми, когато се събуждам сутрин; казваш ми, когато моля; казваш ми от осветената хостя, когато отида да Те приема в сърцето ми. Какво хубаво повикване за мене и за всички други души! Но колко много отговарят на Твоето въпросание: “Дойдох да те обиждам.” Другите, претендиращи да не знаят нищо за Теб, се услаждават във всеки вид грехове и отговоряват на Твоето въпросание: “Отивам в ада!”

Какъв съжаление ми е към Тебе, мой Исусе! Искам да взем вървите с които враговете Ти са готови да те свържат, за да ги свържем душите на Тя и да ти спестя този болка.

Отново чувам Твоя мека глас, който, докато отиваш да ги срещнеш, им задава на враговете си въпросът: “Кого търсите?” И те отговарят: “Исус Назарянин.” А Ти: “Аз съм!” С тези няколко думи казваш всичко и се разкриваш като Този, Който в действителност си, така че враговете ти треперят от страх и падат на земята като мъртви. Ти, моя любов, който няма равен, ги връщаш към съзнание с втори “Аз съм!” и се предаваш в ръцете им. Но вместо да се покорят и да паднат пред Твоите нозе от шок, неверните и неблагодарни не доверяват на Твоята доброта, пренебрегват Твоите благодати и чудеса, сложат ръцете си върху гърба Ти, вързват Тебе с въжета и вериги, хвърлят Тебе на земята, стъпкват Тебе под нозете си и изкъсваят косите Ти. Но Ти оставаш мълчалив с невиждано търпение, понасяйки и задоволявайки всички тези оскърбления, които ти се нанесат с все повече упорство, въпреки чудесата Твои. С вързмите и веригите, които Те връзват, Ти разкъсваш веригите на нашия грехови вина и ни свързваш със себе си с ласкавите вярвания на любовта. Ласково укоряваш Петър, който иска да Те защити с меч и отсяка едното ухо на Малхус, но Ти го изцеляваш пак. Така искаш да задоволиш тези добри дела, които не се правят със свещена предпазливост, и да задоливиш за онези, които падат в грех от прекомерен ревност.

Мой най-търпеливи Исусе! Ми слага, че тези вързета и вериги са добавили специална красота към Твоето божествено лице. На челото Ти е възседала величеството, на което дори враговете ти обръщат внимание. Очите Ти светят, божественото Твое лице приема израз на най-дълбока мир и най-висша доброта, способна да остави впечатление даже на слугите на Твоите палачи. Несколькото Твои проникновени, но така меки думи ги карат да треперят. Ако се смелят да Ти се приближат, това е само защото им позволяваш.

О моя любов! Ще можеш ли някога да признаешь, че ще бъдеш вързан и верижан за мене, а аз, Твоето създание, не трябва да нося вериги? Не, не! Така ме връзвай с Твоите собствени вързета и вериги, връзвай ме с Твоите собствени ръце. Зато, докато целувам Твоите обожавани ръце, Ти моля да сложиш вериги на всичките ми мисли, очи, уши, език, сръце, склонности, цялото мое същество. Едновременно с мен връзвай и всички деца на човечеството, защото те няма да имат смелостта да Те оскърбяват, когато почувстват сладостта на Твоите любовни вериги.

Мой Исусе! Ти си вече предаде Себе в ръцете на враговете Си, защото им дадохме властта да правят с Теб каквото искат. Аз също, мой Исусе, се предавам в Твоите ръце, така че можеш да правиш със мене напълно свободно каквото ти е угодно. С Тебе искам да стана следвач на волята Тия, да подражавам на искупителните дела Ти и да претрпявам страданията Ти. Искам да бъда винаги близо до Теб, така че няма да има обида, за която не откупям, нито горчивина, която не омекчавам, нито пощеки, нито оскверняване на лицето Твоето, които не са съпътствани от моите ласки и привързаност. Ако паднеш на пътя си на страданията, ръцете ми винаги ще бъдат готови да Те подигнат. Ще бъдем с Тебе винаги, никога не Тя оставям сам за момент. За да съм по-сигурен в това, нека влеза в Теб. Ако съм в Духа Тия, в очите Тия, в срцето Тия, в Себе Си, тогава каквото правиш, аз също можа да правят. По този начин ще могу да следва верно. Никое от страданията Твои не ще ми измине, защото на всички тях ще ти върна любовта си.

Исусе, моя сладка добра, е една час нощ. Духът ми започва да се задълбава в сън. Но ще направя каквото можем, за да остане бодър. Ако ме превземе все пак сонът, той ще ме остави в Теб. Отсега нататък ще оставям мислите си в Тебе, за да Ти защитава от враговете Твои, всяка дъх за да следвам и съпровождам Тебе, всеки бит на пулса ми да ти кажа: "Обожавам Те!" ” и да компенсирам любовта, която други не Ти дават. Оставям всяка капка от кръвта си в Теб, за да Ти компенсира и да върна честта и уважението, които враговете Твои ти отказва през обидите им, техните подигравки и осквернения, и накрая оставям цялото си същество в Тебе като защитник. Исусе, ласкай ме, обгрижвай ме и благослови ме. Ако искаш да се предам на малка почивка, нека почивам в срцето Твоето, така че често и часто да бъда буден от биенето на сърцето Тия, ускорено от любовта и страданието, за да съпровождам Тебе без прекъсване.

Размисли и Практики

от св. отец Аннибале ди Франция

Исусе веднага Се предаде в ръцете на враговете, видяйки Волята на Отца в враговете Си.

В измамите, в предателствата на създанията, готови ли сме да прощаваме както Исусе прости? Взимаме ли от ръцете на Бога всичко злото, което получаваме от създанията? Готови ли сме да правим всичко, каквото Исусе иска от нас? В кръстовете, в напредъка, можем ли да казваме, че търпението ни подражава това на Исусе?

Мой верижен Исусе, нека вързките Тия свържат срцето ми и го държат неподвижно, за да бъде готово да претрпява всичко, каквото искаш.

Жертва и Благодарение