Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Девети час
От 1 до 2 Ч. †

Исус на пътя си към върховния свещеник Аниас е тласкан в потока Кедрон

Подготовка преди всеки час

Исусе, моя възлюбена добра! Как можах да се предам на сън, когато виждам всички те оставят Тебе и бягат! Сред учениците, дори пламенният Петър, който малко преди това заяви, че иска да положи живота си за Тебе, дори любимия Твой ученик, когото пуснах да почива на гърдите Ти с толкова любов по време на Последната вечеря – всички те оставят Тебе и Те предават като играчка на твоите жестоки врагове. Исусе, сега си сам! Твоите чисти очи обръщат кръг около да видят дали поне един от любимите Ти ще следваш за да покаже любовта си и да те защити. Но когато разберете, че никой не е останал верен на Тебе, сърцето ти кърви. Изоставянето от страна на твоите вярващи причиняват повече болка от злоупотребата от страна на враговете Ти. О, нека плачам с Тебе за съдбата Ti! Ми се струва, че Исус иска да ми каже: "Дете, нека плачем заедно над толкова души посветени на Мене, които вече не гледат към Меня и ме оставят сам, когато няма изпитания или други беди; над другите, страхливи и малодушни души, които ми се отказват за липса на смелост и доверие; над безброй души, които не намират полза в светите неща и затова нямат интерес към Мене; над толкова много свещеници, които проповядват, служат меси, изслушват изповеди само заради печалба или суетна слава. Те правят другите да вярват, че са винаги загрижени за Мене, но обикновено съм сам. Дете, какво е трудно това изоставяне! Не само очите ми плачат сълзи, сърцето ми кърви. Ох, моля те да облекчаш моята горчива болка, обещавайки Ми, че никога не ще ме оставиш сам."

Сигурно, мой Исусе, обещавам Ти, че ще стана напълно един с Твоята божествена воля, ако ми дадеш помощта на Твоя благодат. Но докато Ти плачешь, моят Исусе, враговете Ти не пощадяват никакви обиди, които могат да ти нанесат. Свързан така, че не можеш да направиш нито един стъпка сам, те Те блъскат и влачат по каменисти и груби пътища. Не можеш да се движиш без да удряш в камъни или да си нараниш. Но докато Те влачат, виждам, че оставяш следи от Твоята скъпна кръв и космите от главата Ти, които те изкъсват. Моят живот и всичко мое! Позволи ми да ги събера, за да свържа краката на тези, които използват нощта, за да Те обиждат още повече, които търсят дурно общество, се удовлетворяват с подозрителни утехи и извършват кражби, които отнемат Бога. О мой Исусе, съединявам се с Тебе, за да искупим всички тези престъпления. Сега, Исусе, стигнахме до потока Кедрон. Враговете Ти са на път да Те хвърлят в него. Пускайки Те да удариш камък там със такава сила, че кръвта извира от устата Ти и оставяш следи върху камъка.¹ После приспешниците Ти те влачат във вирната, мътна вода, за да проникне в устата и ушите Ти. О моята недостижима любов! Преливаш се и потопяваш в тази грязна, студена и отвратителна наводнение. С това ми показваш ясно състоянието на тези, които падат в тежък грех. О какво е душата им покрита с кал, обект на омраза за небесата и земята. Те привличат към себе си мълниите на божествената справедливость. О животът на живота ми, може ли да има по-голяма любов от Твоя? За да извадиш изплесканата дреха на греховете от гряхните, позволяваш враговете Ти да Те хвърлят в този поток. Страдаш всичко с радост, за да искупиш светотатствата и студените души, които Те приемат като крадец Бог и Тя те принуждават да влезеш в техните зловещи срца, които са отвратителни за Тебе. Исусе, позволяваш водите да проникнат напълно в Тебе, така че приспешниците, плашейки се, че може би ще умрешь, те изваждат от потока пак, за да Ти спасят за по-големи мъчения. Само гледането на Тебе е толкова ужасно, че дори тези зверове чувстват нежелание да Те докоснат.

Исусе, сърцето ми иска да спре биенето си, когато виждам Тебе, намокнал и капащ от грязна вода. Треперяш от студ от глава до пети, оглядайки се, за да казаш със своите очи това, което не желаеш да кажваш с устата си. Търсиш някого да Те изсуши, почисти от кал и затопли, но напразно. Никой не показва състрадание към Тебе. Приспешниците се подиграват с Тебе и Ти ругаят, учениците Ти са Те оставили, майката Ти е далеч, защото това е волята на Отца. Така дойди в ръцете ми, О Исусе! С сълзите си искам да Ти направя баня, да Те измиям, почистя и подредя разпуснатата коса. Моята любов, искам да Те държа в сърцето си, да Те затопля с огъня на моята любов. Искам да излея ароматното бальзамче на своите свети желания върху Тебе, за да искупям всички неправди към Тебе и да сложа живота си заедно с Твоя, за да спася всички души. Ще Ти предложа сърцето ми като убежище, за да ти дам малко отпочиване в страданията, които досега претрпяваш. После ще продължим пътя на Страстите Ви заедно.

Размисли и практики

от св. о. Аннибале ди Франция

В този час Исус се предаде на милостта на враговете си, които стигнали до точка да Го хвърлят в потока Кедрон. Но Човечеството на Исуса гледаше към всички тях с Любовта, носещ всичко за любовта им.

И ние—да ли се предаваме на милостта на Божията Воля?

В нашите слабости и падения, готови сме да станем отново, за да си паднам в ръцете на Исус? Мъчен Исус беше хвърлен във водата на потока Кедрон, чувствайки задушаване, гадене и отвращение. И ние—да ли се възмущаваме от всяка петно и сянка на грех? Готови сме да приютим Исус в нашите срца, за да не го направим да чувства гаденето, което други души му причиняват със своите грехове, и да компенсираме гаденето, което самите ние много пъти му сметнахме?

Мой мъчен Исусе, не ми щади нищо, и нека аз бъда обект на Твоите Божествени и Любовни Цели!

¹ Исус беше върнат в Йерусалим от Маслиновата гора, а пътят минаваше през един от мостовете над потока Кедрон. Катерина Емерих описва същия случай в своите Страстни сцени с думите: “Докто колата не стигна моста, видях Исус да пада на земята два пъти, докато прислужниците безмилостно теглиха въжетата. Но когато достигнаха средата на моста, злодействата им към Него станаха още по-зли. Тях пуснаха бедния, свързан Исус, когото държат за въжетата, от височина повече от човешка над мостът в потока Кедрон, подиграващо се, че може да пие на сита там. Само чрез Божествено помагане не се повреди смъртно. Падна на колене и после с лицето към земята. ... Отбелязките от Неговите коляни, крака, лакъти и пръсти бяха оставени върху мястото, което дотъкна, и по-късно били обожавани." Виж “Горчивата Страст на Господ Исус Христос. Запленение”.

Жертва и Благодарение