Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Десети час
От 2 до 3 Ч. †

Исус е допитан от Анас, оскърбен и ударен по лицето

Подготовка преди всеки час

Исусе, мой божествен пазител! Сега се предадох на сън за кратко. Но тъй като не искаш да останеш сам и без мене, ме будиш и ми позволяваш да бъда с Тебе в къщата на Анас.¹ Той Ти пита за учението Твоето и учениците Ти. И Ты, о Исусе, отвараш устата Си свещена и говориш със славен и ясен глас: "Говорих публично пред света, учих в синагогата и в храма, не казах нищо по тайна. Питайте онези, които са чули Мене. Те знаят какво съм казал."

Съветниците се изумяват от този славен вид. Но жестокостта на слуга, който иска да си спечели благосклонността на Анас, е така голяма, че той Ти приближава и Те ударя с железна юмрук по лицето толкова силно, че замахваш и лицето Твоето се отеква.

Сега разбирам, моя слатка живота, защо ме събуди. Ти си бил прав. Всъщност бих Те поддържал, когато бях близо до падане. И враговете Ви извикват и аплаудират на тази несправедлива действието. Но аз Те подкрепям и се обявявам готов да търпя всяка мъка за Тебе. Съжалявам Ти за това оскърбление. В единство с Тебе, искам да изкупявам толкова много страхливи души, които са лесно плашещи; за онези, които не говорят истината от страх пред човек; за онези, които не показват подходящо уважение към свещениците и за тълкува мистични грешки.

Сега виждам, мой скръбен Исусе, че Анас Те праща при Каяфа и враговете Ти те хвърлят по стъпалата. И Ты, моята любов, изкупваш този падане за онези, които пада в греховете през нощта, тъмнината им е благоволна към тях. Викаш светлината на верата лъжливи учители и неверници. - И аз ще обединя своята изкупваща работа с Твоя. Докато стигнеш къщата на Каяфа, въздишките ми ще Те съпровождат да Ти защита против враговете Ви. Ако заспя отново в това време, ти ще пазиш над мене. Събуди ме, когато любовта Твоята те подтикне да ме повикаш при Тебе още веднъж.

Размисли и практики

от св. о. Аннибале Ди Франция

Исус, доведен пред Анас, е питан от него за Учението Си и за учениците Му. Отговаря за Учението си с цел да прослави Отеца, но не се занимава със своите ученици, за да не подлежи на липсата на милост. И ние—да сме ли смели и храбри когато става въпрос за прославянето на Господа, или позволяваме себе си да бъдем победени от човешко уважение? Всеки път трябва да казваме истината, дори пред знатни хора. В нашите думи търсим ли винаги Славата на Бога? За да възвеличим Славата на Бога, носим ли всичко с търпение като Исус? Избягваме ли винаги да говорим зле за съседа си и оправдаваме ли го, ако чуем че други говорят лошо за него? Исус пази срцето ни, а ние пазим ли Срцето на Исус, така че Той не получи никаква обида, която не е била поправена от нас? Пазим ли себе си във всичко, така че всяка една от нашите мисли, погледи, думи, чувства, сърцобиения и желания да бъдат толкова стражи около Исус, пазещи Срцето Му и поправящи всички обидите? И за това, молим ли Исус да пази всяко едно от нашите действия и да ни помага да пазим своите сърца? Всяко действие, което правиме в Бога, е Божествен живот, който приемаме във себе си. А тъй като сме много ограничени, а Бог е Безкраен, не можем да заградим един Бог в едно простото ни действие. За това умножявайте ги колкото можете, за да увеличите поне капацитета на разбирането и любовта си. Готови ли сте да отговорите когато Исус ви повика? Призивът от Бога може да се чуе по много начин: с вдохновения, с четенето на добри книги, чрез пример. Може да се чуе осезаемо със привлеченията на благодатта и дори със самите неразсъдливи въздушни течения.

Мой Сладък Исус, нека гласът Ви винаги отзвучава в моето сърце; нека всичко около мен, както и във мене, бъде непрекъснатия глас, който ме повиква да Те обичам винаги;

и нека хармонията на Вашия Божествен глас ми предотврати да чуя какъвто и да е друг отвлекащ човешки глас.

¹ Забележи, че душата-пустинник (Луиза) преживява разсъждането на различни тайни на Спасителя през нощта, когато кратък сън се редува с разсъждане за Страданията. От това можем да заключим какво е приятно разсъждането и молитвата през нощта за Спасителя. Докато шумът на света замлъква и неговите жители спят, благодатта на Господа се предава по-обилно на душите, които са бдиещи с Него. Светите писатели са единодушни в похвалите си за нощната молитва. “В полунощ станах да Те хвалем” (Пс 118:62). Исус Сам прекарва цяли нощи в молитва, и различни религиозни ордени следват Примера Му с пеенето на полуднешни меси. Ако това не е възможно, направим добрата намерение вечерта да хвалим и обичаме Всевишния със всяка дъхание, със всеки бит на сърцето през нощта. Нека поне изберем час от време навреме за молитва и размисли как много деца на света прекарват часове от нощта в земни грижи и колко нощи грешниците бдят да изпълнят беззаконията си. Дали не трябва пълнодушни християни поне час от време навреме през нощта да се събират с Бога, Който ще им обогати духовно за жертвата на нощен покой?

Жертва и Благодарение