Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Петият час
От 7 до 8 Ч. †

Исус пред съда на Пилат и при Хера

Подготовка преди всеки час

Мой окован Исусе! Твоите врагове, свещениците и първосвещениците, Те представят пред Пилат. С притворна святост и съвест те остават извън залата на съдбата. Не искат да се „опоганесят“, тъй като следващия ден трябва да празнуват Великден. А Ти, мой Исусе, който знаеш тяхната дълбока злоба, откупваш цялото лицемерство на свещеничеството. И аз също искам да се откупим с Тебе.

Доколкото Ти имаш доброто им в мисълта си, те започват да Тя обвиняват пред Пилат. Изливаят срещу Теб цялата отрова, която носят в срцата си. Но Пилат не е удовлетворен с обвиненията, които хвърлят върху Теб. За да Ти осъди по праведност, води Тебе настрана, разпитва Тебе сам и ти задава въпроси:

“Ти ли си царят на евреите?”

А Ти, истински цар, отговаряш:

"Царството Ми не е от този свят. Ако Царството Ми беше от този свят, Моите служители биха се борили, за да не бъда предаден на евреите."

Удивени и дори раздвижени от кротостта и величието на думите Ти, Пилат ти казва:

“Така че си цар?” Но Ти му отвещаваш:

“Ти рекох, аз съм цар. За това роден съм и за да дойда в света, за да свидетелствам за истината.”

Пилат ти пита: “Какво е истината?”, но не прави усилия да я познае.

Убеден в Твоята неповинност, излиза на терасата и казва на събраните евреи:

“Не намерях вина при него.”

Разгневени от това заявление, Твоите врагове сега Те обвиняват в други неща. Ти обаче мълчаш, не си защитаваш и така откупваш тези съдии, които става слаби пред мощните. Молиш се също за неповинните, които са угнетени, и за изоставените. Виждайки яростта на Твоите врагове, Пилат Те праща при Херад да си избегне срам.

Мой божественен Царю! Ще повтаря твоите молитви и дела за изкупление и ще Те съпровождам при Ирод. Виждам, че враговете Ти искат да Те погълнат в гнева си и да Те отвлекат при Ирод с подигравки и ругателства. Той, който се радва да видиш, ти поставя много въпроси. Но Ти не отвещаваш, дори не ги поглеждаш. Разгневен, че не види удовлетвореното си любопитство и чувствува себе си унижен от Твоето постоянно мълчание, той обявява на своите придворни, че си глупак, и заповядва да бъдеш третиран като такъв. За да се подиграе с Тебе, Той те облече в бяла мантия и оставя в ръцете на войниците да Ти нанесат всички възможни обиди и унижения.

Мой невинен Иисусе! Никой не вижда грех у Тебе, само евреите, защото с тяхната лицемерна благочестивост те не заслужават светлината на истината да просветява умовете им. Иисусе, Ти безкрайна мъдрост, какво ти струва да бъдеш обявен за глупак! Войниците се забавляват с Тебе, хвърлят Те на земята, теглят Те, презират Те, оплющат Те и бият Те с прътове така, че друг човек освен Теб бил мъртъв от тях. Страданията, позора, униженията, които Ти нанесаха са такива, че „ангелите на мира плачат“ и покриват лицата си със крилете си, за да не видят как ти се злоупотребяваш по този начин¹.

Така далече стига прекомерът от Твоята любов, че вместо да чувстваш обида, молиш и изкупляш тези царе, които в своето желание да спечелват царства става разрушители на народи; за толкова кланяния на хора, които причиняваха; за толково пролето кръв по произвол. Ти изкупуваш всички грехове от престъпно любопитство, както и всички обиди, съвършени в политиката и войната.

Мой Иисусе! Какво е движещото зрелище да виждам Тебе осъпен с оскърбления, докато молиш и изкупляваш със стоечка кротост и вяра. Твоята молба отзвуча във моето срце и следвам каквото правиш. Позволь ми сега да отида до Тебе, да споделя страданията Ти и да те утеша с любовта си. За да държа враговете Ти подальче от Тебе и за да ти освежа, вземах Те в ръцете си, дивя се на Твоя величествен чел, и молях Те да очисти мислите ми ради любовита, с която претрпяваш мъките Ти.

Спускам погледа си в Твоите красиви очи, които светят със светлина, и моля Те да тази светлина ме обгръща навсякъде, прониква мислите, погледите, думите и срцето ми, така че да се движа и съществувам изцяло в тази светлина. Обожавам Твоето лице, чиято красота ме омагьосва и всички твари, за да Ти въздадеш почит за всички безчестия и оскърбления, нанесени на Тебе във двореца на Ирод. Моля Те също така да ми дадеш благодатта никога не изговарям думи, които биха обидили Твоето най-свето лице, и да направи мнението ми достатъчно за греховете на езика, които други правят. Искам да Те обгрижа, притисна Ти към срцето си и моля Те да отпечаташ образа Си в ума, сърцето, делата ми и всичко, което правя.

Целувам Твоята дясна ръка. Дай на всички грешници действуващи благодати за тяхното обращение, а на мен и на всички хора плодотворния резултат от най-светите Ти дела. Целувам Твоята лява ръка. Вливай в мене виртутите Си, особено любовта. Целувам Твоето ляво крак. О дай ми познанието за себе си. Целувам Твоето дясно крак. Дай ми благодатта на незабавно подчинение. Накрая обожавам Твоето най-чисто сърце в духа с молбата: О, да бъда изгорен във възпламеняващите пламъци от любовта Ти!

Мила моя любов! Виждам че тези зли хора не ти дават покой и Ирод те връща при Пилат. Ако твоето идване беше болно, твоето завръщане е още по-печално. Евреите, още повече разгневени от преди, са решителни да те осъдят на смърт с каквато и да е цена. Преди да си трогнеш от двореца на Ирод, позволи ми да ти покажа любовта на моето срце сред толкова много страдания. Укрепи душата ми със святогосветния поцел на твоята любов. Дай ми благословението си и ще те следва до Пилат.

Размисли и практики

от Св. Отец Аннибале Ди Франция

Представен пред Пилат, сред много оскърбления и порицания, Исус винаги е сладък; Той не презира никого и се стреми да направи Светлината на истината да свети в всеки. Ние ли чувстваме същото към всички? Се стремим ли да победим своето естествено зло ако някой не съчувства към нас? В общуването с тварите, винаги ли се стремим да направим Исус известен и да направим Светлината на истината да свети в тях?

О Исусе, слатка моя живот, постави Своето слово върху устните ми и нека винаги говоря с Твой език.

Облечен като луд пред Ирод, Исус остава мълчалив, търпейки нечувани болки. А ние—когато сме клеветени, подигравани, оскърблявани или порицани, мислим ли че Господ иска да ни даде Божествено Подобие? В страданията, в порицанията и във всичко което нашето бедно срце може да почувства, мислим ли че това е Исус Който ни дава скръб с прикосновението Си, Който ни превръща в Него със своето прикосновение и ни дава Подобие?

И когато страданието се връща към нас, мислим ли че Исус, гледайки ни, не е доволен от нас, и за това ни дава още едно стискане, за да ни направи напълно подобни на Него? Следвайки примера на Исус, можем ли да кажем че имаме власт над себе си; че в бедите предпочитаме да останем мълчаливи вместо да отговаряме? Никога ли се поддаваме на любопитството? В всяка болка която може да страдам, трябва да поставя намерението това да бъде живот който дарявам на Исус за молба за души.³ И постави душите в Волята на Бога, болката ни става кръг, в който обграждаме Бог и душите, за да ги свържем с Исус.

Моя Любов и Всичко мое, само Ти владей над това срце ми и го държай в ръцете си, така че при всяка среща да копирам във себе си Твоята Неизмерима Терпение.

¹ Катерина Емерих разказва в виденията си за Страстите на Христа, че злоупотребите които Исус трябва да изтърпи във двореца на Ирод са били такива, че би умрял от раните ако ангели не му бъдат дали божествени лечебни средства. Видящата също разказва че евреите са притискали възлюбеното главата на Спасителя срещу столбовете и ъглите и го били с възелки, така че той пада три пъти до земята.

² Исус е скульпторът който продължава да използва длето за отстраняване на нашите несовершенства докато достигнем най-голямо подобие с Него.

³ Значението е: чрез заслугата на страданието ни, Исус дава живота на благодатта на душите в състояние на смъртен грях.

Жертва и Благодарение