Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Осемнадесети час
От 10 до 11 Ч. †

Исус взима кръста на рамо. Пътуване към Голгота. Исус пада под тежестта на кръста и е разголен

Подготовка преди всеки час

Мой Исусе, безкрайна любов! Виждам, че не си позволяваш никакъв покой, и чувствам твоята жадност за любовта и болката ти. Твоето сърце бие силно, и при всяко битение улавям страданието му, жестокостта и избухването на неговата любов. Поради това, че не можеш да задържаш огъня, който те поглъща, той става мъка за тебе. Тихваш се, и с всеки тихв съм чула думата “ кръст” , излизаща от устите ти. И “кръст”, повторено при всяка капка кръвта ти , “кръст” се произнася от всичките твои страдания, в които си потопен като в безбрежно море. Сега викам: “О мила и желана Кръсте, само ти ще спасиш децата Ми; в теб обединявам цялата Моя любов”.

Исус е коронован с тръни за втори път

Междувременно твоите мъчители ти позволяват да се върнеш в двореца и да си свалят лилавата роба, за да ти облекат пак дресовете. Но каква болка! За мен е по-сладко да умра, отколкото да виждам твоето страдание. Мантията се качва на короната с тръни и се прилепява. С нечувана жестокост тегат твойте корона и мантия. При този акт много трънчета се чупят и остават в главата ти

Кръвта капе надолу, а болката е толкова интензивна, че си вздишваш. Но приспешниците не се интересуват от твоята мъка. Облечат те в дресовете, поставят короната пак на главата ти и я притискат така силно, че трънчетата проникват във възлите и ушите ти отново. Няма част от главата ти, която не е чувствала боденето на тръните. Под тези безмилостни ръце тегленеш и треперяш от главата до краката си; да, мъката ти те приближава до смъртта. Гледам те с мазно изразение в кръвопролитите очи и моля за помощ при това тежко страдание

Мой Исусе, Цар на Страданията!¹ Позволи ми да ти подпомогна и да си почиваш в сърцето ми. Какво бих искал да открадна огъня на любовта, който те поглъща, за да съжога враговете ти до прах и да те освободя. Но не желаеш това, защото твоята жадност към кръста расте все повече и по-силно и искаш веднага да се жертваш на него, даже за мъчителите си. Докато сега почиваш в сърцето ми, говориш ми:

"Моето дете, нека Моята любов изтече и замири се с Мене за тези, които правят добро, но Ме похабват. Евреите Ми облекли пак дрехите само да Ме дискредитират още повече пред хората и да ги убедят, че съм вярно престъпник. Очевидно това облачение беше добро дело, но по намерение и по себе си бе зло. Ох, колко правят добри дела, управляват или получават светите тайнства, но с човешки, понекога дори зли намерения. Но доброто, което се прави със зло намерение, води до ожесточение на срцето. Така искам да бъда коронован втори път с още по-голяма болка от първия път,² за да размекча ожесточените срца и да ги привлича към Мене със Моите тръни. Моя дъщерьо! Този втори коронован е много по-болезнен за Мене. Ми се струва, че главата ми е погребана в тръни. С всяко движение, което правям, и с всеки удар, който Ми дават, трябва да претрпя жестоки мъчения на смъртта. Така искам да замиря злото, което лежи в всяка обида към Бога; да замиря за тези, които, каквото и да е състоянието на душите им, вместо да мислят за своето освещение, живеят само в разсеянията, отхвърлят Моите благодати и така Ми правят още по-жестоки тръни. Нищо не остава за Мене, освен да въздишам, пролявам кръвни сълзи и се желея за спасението им."

"Ох, аз правя всичко, за да обичам хората, а те правят всичко, за да Ме похабват. По крайна сметка ти не ме оставяш сам в страданията и замиряванията си."

Исус взема кръста на рамо

Мой похабен Иисусе! Замирявам с Тебе, страдам с Тебе. Сега виждам, че враговете Ти тичат надолу по стълбите, където хората чакат с ярост и алчност. Приспешниците вече носят кръста, към който Ти се стремиш толкова дълго и го гледаш със любов. С решителни крачки приближаваш се до него, обгръщаш го и целуваш. Цялото Твое човечество трепери от радост. Пак и пак го поглеждаш и измерваш дължината му и широчината му. Вече определяш дялът в него, който си дал на всички хора, дял достатъчен да ги свърже с Божеството чрез връзката на мистично бракосъчетание и да ги направи наследници на царството на небето. Сега вече не можеш да удържиш любовта, с която обичаш душите. За това пак целуваш Кръста, докато говориш:

"Желана кръст! Накрая можа да те обгърна. Ти си желанието на сърцето Ми, мъченичеството на любовта Ми. Дълго чакаше, докато винаги насоках стъпките Си към тебе. Свещен кръст! Ти си целта на желанията Ми, завършването на пътуването Ми тук на земята. В теб поставям цялото си съществуване, в теб всичките Си деца. Ще бъдете им животът, светлината, защитата, охраната, силата, подкрепата във всичко и ще ги водете триумфално към небето. О Кръсте, Престол на Мъдростта! Само ти ще научиш истинската святост, само ти ще формираш героите на добродетелта, мъчениците, светиите. Красива кръстове, ти си престола Ми! Поскольку трябва да напусна земята, ти оставаш вместо Мене. На теб давам всички души като наследство. Пази ги за Мене, спасявай ги за Мене, на тебе ги поверявам."

Когато говориш така, моят Иисусе, позволяваш кръста да бъде поставен върху раменете Ти. Той все още е твърде лек за любовта Твоя, но към тежестта му се добавя тази на нашите безмерни вина от греховете, колкото стигат небесата. Ти, моят добър, сгънат под това бремя, чувстваш отблъскване от толкова много престъпления. Душата Твоя трепери при вида им, защото трябва да понесем наказанието за всяка вина от греховете. Светостта Ти се отвращава от тяхната гнусност. За това ти шатам, когато вземаш кръста върху раменете си, падаш във въздишка и смъртен пот тече от тялото Твоя.

Ох, моята мила! Не можа да се решим да Те оставим сам. За това искам да споделя бременето на кръста с Тебе. Да облекча бремето от вината за грехата, обгръщам краката Ти. В името на всички хора искам да ти давам любов за всеки, който не те обича, почит за тези, които Те пренебрегват, хвала, благодарност и послушание за всичко. Торжествено признавам, че за всяко престъпление, което страдате, намерявам да се предложа на цялото си съществуване към Тебе, за да направя откуп, да изпълня акта на добродетел в противоположност на престъпленията и да те утеша с моите продължителни актове на любов.

Но тъй като осъзнаям, че съм твърде беден, имам нужда от Тебе, за да можа да ти предложа истинско изкупление. За това се обединявам с човешката Твоя природа, мислите си със Сините, за да направя достатъчно за злите мисли мои и на всички хора. Обединявам очите си с Тините, за да откупим зли погледи, устата си с Твоята, за да откупим богохулства и подълни разговори, сърцето си с Твоето, за да удовлетворим всички злочести намерения, желания и наклонности. Кратко казано: искам да откупя всичко, за което най-светата Твоя човешката природа откупува, в унион със безграничната си любов към всички деца на хората и цялото добро, което им правите в неограничени мерки.

Но аз също искам да се съединя с Вашето божество, да потопя това нищо в неговата бездна и така да Ви дам всичко. Давам Ви любовта Ви, за да омекча битката Ви, давам Ви срцето Ви, за да Ви защитам от студа, неблагодарността и малкостта на любовта от страна на хората, както и от факта, че те не следват Вашите подбуди. Давам Ви вечните хармонии, които лежат в божеството Ви, за да се чувствате добре при слушане на проклетия и кълнения, които правят въздуха да трепери. Давам Ви красотата Ви, за да отвлека погледа Ви от грозотота на душите ни, когато са опетнени от вината на греховете, чистотата Ви като заместник на липсата на добро мнение, за мръсния и разложения вид, който Виждате в толкова много души. Давам Ви също безкрайността си като подарък, за да Ви утеши от липсата на разумене, че душите се стесняват доброволно, така че не може да Ви дадат място. Давам Ви светлината на срцето Ви като подарък, за да изгори всички грехове и да запаля всички сърца, така че всички да ви обичат и никой да не Ви осквернява. В кратка: Давам Ви всичко, което сте, за да Ви предложа безкрайна удовлетвореност и вечна, неизмерима, безкрайна любов.

Мой най-терпелив Иисусе! Виждам Те като правите първите стъпки под огромното тегло на Кръста. Съединявам своите стъпки с Твоите. Когато Ти, слаб и изнеможен, еш да паднеш, ще стоя до твоята страна, ще ти помогна да се вдигнеш и да поставям раменете си под кръста, за да споделя тежестта му с Тебе. О не ме отхвърли, приеми ме като верен съпутник! Иисусе, гледаш към мене и осъзнавам, че Ти се молиш за тези, които не носят кръста си със предаване, а с проклетия и избухвания на ярост, които вземат своите животи или убиват други.

Иисус пада под Кръста за първи път

И молиш се за всички да обичат и предадат кръста, който те обременява. Болята Ви е така голяма, че чувствате себе си счупен под тежестта на кръста. Не по-рано от първите стъпки падате на земята и ударяте в камъните. Търновете се забиват още повече в главата Ви, всички рани са разкъсани и кървят наново. Като няма сила да станете, жестоките служители опитват да ви издигнат с ритки и удари. Моя любов лежаща на земята! Да ми позволиш да ти помогна да се вдигнеш, така че да изсуша кръвта Ви и да откупим заедно за тези, които грешат по незнание, слабост и безсилие. Моля Те да дадете на тези души помощта на благодастта Ти, така че те могат да се вдигнат от падането си.

Иисус среща майка Си

Мой Исусе, сега приспешниците са успели да Те поставят на крака. Когато Ти си тръгваш, аз чуя твоето затруднено дишане. Срцето ти бие силно и нови боли го пронизват. Преместваш главата си за да изчистишь очите от кръвта, с която са пълени, и се озоваваш в страх. О, аз съм разбрал всичко. Твоята майка, която е тръгнала на търсенето Ти като плачеща малка гълъбка, иска да каже последно слово към Тебе, за да получиш последния Твой поглед. И чувстваш нейната скръб, чувстваш нейното сърце, разкъсано от болката, в своето, ударено и ранено от нея и твоята любов. Вече виждам как тя се пробива през тълпата за да Те види на всеки цин, за да Ти обгръщи и да Ти каже последно прощаване. Но болката свързва стъпките ти, когато я видях бледа като смъртта, всички твои страдания възпроизведени в нея от сила любов. Ако още остава жива, това е чудо на Твоята всемогъщество. Ти отиваш да се срещнеш с нея, но едва ли ти позволяват да си размените погледи. О, разбивачка болка! Воините забелязват намерението ти. С тласкане и бъркане предотвратява майката и сина от срещата за последно прощаване.

Исус пада втори път под кръста

Тъгата на двете страни от тази безчовечност е така голяма, че твоята майка се оказва парализирана и застрашена да попадне под силата на болката си. Обаче верният ученик Йоан и благочестивите жени стоят до нея докато Ти паднаш отново под кръста. Тогава твоетата скръбна майка прави в духа това, което не може да направи в действителност защото е предотвратена да го направи. Приема волята на Вечния като своя собствена, участва във всички твои страдания и изпълнява всички дългове на една майка. Тя Те милува, укрепява, се опитва да успокои болката ти и излива балсама от нейната болезнена любов в раните Ти.

Съединявам се с твоята скръбна майка, правим всички твои страдания свои собствени, искам да представям мястото на твоюта майка със всяка капка кръв, която ти излиеш, с всяка рана, която те боли. В съюз с Тебе и Твоята Майка, искам да откупувам всички грешни срещи и също за хората, които не избегват възможностите да гряхат или, ако не могат да ги избегнат, поддават се на искушенията на греха.

Падайки втори път под кръста, Ти избухваш в вздишки. Макар че воините се страхуват, че може би ще умреш от тежестта на толкова мъчения и като резултат от прекомерната загуба на кръвта, след много усилия успяват да Те поставят обратно на крака с битки и ритания. Така Ти откупуваш повторените падане в грех, откупваш тежките гряхи, извършени от всички класове човечеството, застъпваш се за упорните грешници и плачешь кръвни сълзи да ги преобрати.

Раната на рамото на Исус

Мое скръбно любов! Когато Те следвам в твоите дела за откуп, осъзнавам, че не ще можеш да носиш тежкия товар на кръста много дълго. Цялата ти форма вече трепери. Търните се пробиват все по-дълбоко в главата Ти с постоянните удари и тласкания, които им дадат. Кръстът си прониква във рамото от тежестта му, образувайки така дълбока рана, че костите ти лежат голи, и при всяка стъпка мисля, че Те виждам умиращ вместо продължаваш напред. Само любовта Ти, която може всичко, дава сила. Чрез светата си рама на рамото откупваш скритите гряхи които, защото няма удовлетворение за тях, само увеличават горчината на твоята агония. Мой Исусе, позволи ми да поставя рамото под кръста за да Ти дам облекчение и да Ти предложа удовлетворението за всички скрити гряхи.

Симон Киренски помага на Исус да носи кръста

Плашещи, че Ти може да подлежиш на тежестта на кръста, приспешниците принуждават Симона Киренски да носи кръста за Тебе. Недоброволно и не от любов, само принуден и мърморейки, той Ти помага. В сърцето си чуваш ехото на всички жалби на страдащите без подчинение, със гняв, бунт и пренебрегване към страданието. Но това, което най-много рани сърцето ти, е осъзнаването, че дори души посветени на Бога, които викаш за спътници и утешители в болката си, бягат от Тебе. Когато ги примамваш към себе си чрез страданието, те изскачат от ръцете ти, търсят земни удоволствия и оставят Тебе да страдаш сам.

Мой Иисусе! Докато аз се кая с Тебе, моля Те да ме обгърнеш в своите ръце така твърдо, че няма от Твоите страдания, в които и аз не участвам, и чрез тях да бъда преображен във Теб, за да Ти давам утеха за факта, че толкова души те напускат.

Вероника подава на Иисус платъка

Мой скръбен Иисусе! Те тичаш с труд, наклонен низко. Внезапно виждам, че стоиш неподвижен и гледаш около себе си. Какво е това? Ох, тоя е Вероника, която смело и безстрашно изтрива кръвопролития Твое лице, а Ти го измиваш с плат като знак на удоволствието Си. Мой великодушен Иисусе, аз също искам да Те изтрия, но не със плат, а да се предложа за Тебе, да Те подкрепя, да вляза във Твоето внутренно съществуване и да Ти давам биене на сърцето след биение, дишане след дишание, наклоненост след наклоненост, желание след желание. Искам да влезна в ума ти, да потопя всички тези битки на сърцето, дъхове, наклони и желания във величието на волята Ти и да умножява тези действия до безкрайност. Бих искал да образува море от всяко човешко биене на сърцето, така че никой не може да открие ехо в Твоето сърце, което не беше направено от любов към Тебе, и така да облекча всички горчивини на страданието Ти. Искам да образува море от всяка човешка наклонност и желание, за да държа далеч всички зли наклони и желания, които могат най-малко да скърбят Твоето сърце. Аз също искам да образува море от всеки човешки дъх и мисъл, за да прогоня всяка мисъл и дъх, който може най-малко да Те недоволства. Ще пазя добре, мой Иисусе, така че нищо повече да не те измами и няма други да се добавят към страданията Ти. Мой Иисусе, направи цялото ми внутренно съществуване да се потопя във величието на Твоето божествено Съществуване. По този начин ще намеря достатъчно любов и силна воля, за да направя така, че никаква грешна любов или воля не проникне във моето внутренно съществуване, която може да Те разочарова.

Моя Иисусе, за да бъда уверен в себе си, моля Тебе да затвори мислите, волята, желанията и склонностите ми с Твоите мисли, воля, желания и склонности, така че по този начин те да се оживяват само от Теб. Моя Иисусе, потопявам се в безкрайността на Волетата Ти. Направете я своята собствена, искам да удовлетворя всички хора и да затворим всички души във всемощната сила на Волята Твоя. Иисусе, сега само кръвта ми остава. Искам също така да излее това като балсам за утеха от раните Ти, така че можеш да си възстанови сили и да оздравиш от всички страдания. Искам също така да пусна всички мои мисли в сърцето на всеки грешник, така че да го попречва без прекъсване, ако се осмели да Те оскверни. Освен това моля Тебе със гласа на кръвта Ти, за да се предадат всички души на силата на моите мизерни молитви. Тогава ще можа да ги доведа всички до сърцето Ти. Още една благодат искам от Тебе, мой Иисусе. В всичко, което виждам, докосвам и чувствам, нека винаги видя Теб, докасвам се до Теб, чувствувам Теб. Нека най-светото Твоето изображение и наименование да бъдат отпечатани върху всеки атом на мое мизерно съществуване.

Междувременно враговете Ти, които са гледали с лош поглед на дотукното действие на Вероника, Те удрят пак и Тя те гонят по пътя Си.

Иисус Утешава Плачещите Жени

След няколко стъпки Ти се спираш отново. Макар че страданието Те обременява тежко, любовта не престава да действа. Когато виждаш благочестиви жени, които плачат за Теб и страданията Ти, забравяш себе си и ги утешаваш с думите:

“Дъщери на Йерусалим, не плачейте за Мене, но плачете за себе си и децата ви!”

Какво възвишено учение, о мой Иисусе, и как е меко словото Ти! С Теб аз изкупвам липсата на любов. За това моля Тебе за благодат да забравя напълно себе си, да помня само Теб единствено.

Иисус Пада Трети Пут Под Кръста

Когато враговете Ти чуят да говориш, те се ядосват. Тяхат Те от една страна на друга с въжетата и Те гонят напред така бързо, че пак падаш на земята и удряш коленете си по камъните. Тежината на кръста става мъка за Теб. Като да е близо до смъртта. Лицето Ти се докосва с земята и устата Ти е червена от кръв. О, нека аз Те издигна и изпере лицето Ти със собствените си ръце. Но враговете искат да Те поставят на крака, да Те теглят по въжетата и косата и да Те блъскат, но напразно. Каква агония, мой Иисусе, сърцето ми се чупи от болка. Сега приспешниците Ти влачат към Голгота. По пътя там изкупваш греховете на душите посветени на Теб. Тяжат тежко върху Теб. Каквото и да си опитваш да ходиш прави, не успяваш. Блъскан и влачен, най-накрая стигаш до Голгота, оставяйки следи от драгоценната Ти кръв навсякъде.

Иисус е Разголен и Коронован с Търнье Трети Пут

Нови мъчения Те чакат там. Воитете пак Те разголват, съсипват дрехите от тялото Ти и короната от главата Ти. Ох, ти се въздишаш при това грубо обращение. Заедно с короната те изкъсват също така тръните, а със дрехите си изкъсват парчета от болното Твоя плът, което е залепено на. Раните Ти пак се отворят, кръвта тича към земята и мъката Ти е толкова голяма, че изгледаш повече мъртъв от жив.

Но никой не се състрадава, моето най-голямо благо! Напротив, с животинска ярост те поставят короната на главата Ви отново и Я разбиват с удари. Агонията, която чувствате, е толкова ужасна, че само ангелите могат да разкажат какво страдаете. Треперещи, те обръщат очите си от Вас, „ангелите на мира плачат“ (Псалм 33:7).

Мой обитен Исусе! Нека ти се загряя, защото виждам, че треперете и студен пот покрива тялото Ви. Какво бих радвал да дам живота си и кръвта си вместо Вашата, която пролиствате, за да ни дадете живот на всички.

Сега ме гледате с тъмни, полуугаснали очи. Чувствувам се като че Вие ми говорите:

"Моето дете, колко души Ми струват! Тук е мястото, където чакам всички тях да ги спася, гдето искам да загладя греховете на тези, които се покоряват под звяра и са толкова упорно предани на своите грехове, че вече не могат да живеят, ако не Ме оскърбят. Разсъдъкът им е ослепен и те гряхат като лудци. Когато ми откъсват дрехите от тялото Ми, заглаждам греховете на тези, които носят бляскави дрехи и безстыдни облекла, заглаждам грехове срещу целомъдрието и за тези, които са толкова привързани към богатството, честта и удоволствията, че ги правят бог на своите сърца.

О да, всяка от тези престъпления Ми причинява смърт. Ако не умра, това е защото волята на Вечния Отец още не е определила момента на моята смрт."

Мой разголен Исусе, докато правим възмездие с Тебе, моля Те да ме освободиш от всички земни склонности и да не позволи нито една греховна склонност да влязе в моето сърце. Пази го, обграждай го със страданията Ти като с ограда и напълвай го с любовта Си. Да бъде животът ми нещо друго освен повторение на живота Ви. Така потвърди с благословията си моя разголяване, благослав ме от цялото си сърце и дай ми силата да свидетелствам за болната Ти кръстоносна смърт, така че винаги да бъда прикован към кръста с Тебе.

Размисли и Практики

от Св. Отец Аннибале Ди Франция

Исус носи Кръста. Любовта на Исуса към Кръста, Неговото тревожно Жар за да умре върху него за спасението на душите, са огромни! А ние—любим ли страданията като Исус? Може ли да кажем, че биенетата на нашия сърце отзвучават Неговите Божии Биения и че също така молим за кръста си?!

Когато страдаме, имаме ли намерението да станем спътници на Исус, за да го облекчим от тежестта на Кръста му? Какво съпровождаме Го?

Когато получава оскърбления, винаги ли сме готови да Му дадем малкото си страдание като облекчение за болките Му?

При работата, при молитвата и когато чувстваме тежестта на страданията ни под теглото на вътрешните боли, позволяваме ли болката да полети към Исус, която като завеса може да изсъши пот му и да го развесели, правейки Неговата мъка своя?

Всички: О мой Исусе, викай ме винаги да бъда близо до Тебе, и оставай винаги близко до мен, така че да Ти утешавам винаги с болките си.

¹ Исая 53:2 описва страданията на Спасителя с ужасяващи думи: „Няма форма или красота; няма форма, и не го желем, презреният, най-малкият от хората, човекът на скръбите, човека на слабостта, лицето му покрито със стълп.”

² С премахването на пурпуровото одеяние, приспешниците, както е отбелязано, също изтръгват короната от трънове от главата на Исус, но по-късно я връщат върху жертвата си с още повече болка.

³ Визионерът иска да събере всичко несовършено, всичко грешното, като в море, за да бъде държано под контрол, точно както морето държа своите води под контроль, така че злото вече да не достига Исус.

Жертва и Благодарност