Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Дванадесети час
От 4 до 5 Ч. †

Исус е изложен на ругателствата и обидите на войниците

Подготовка преди всеки час

Исусе, моя сладка живот! Когато си почивам на Твоето Сърце, чувствам тръните, които го раняват. Ти искаш да имаш душа, която Те обича близо до Себе Си. Ете, аз обръщам внимание върху всички Твои страдания и чувствувам състрадание към Теб. Ох, как бих искал да те държа близко до моето сърце, да се изложа на мястото Ти пред несправедливостите и да позволявам тези обиди, мъчения и несгоди да паднат върху мен. Само Твоята любов може да издржи такава ругателства. Какво можем да очакваме от такова безчовечно народ?

Мой най-търпелив Исусе! Враговете Ти се подиграват с Теб. Плюят в лицето Ти. Светлината на Твоите красиви очи е заслепена, докато плачеш реки от сълзи за нашия спасение. Но те не могат да затъмнят изражението на Твоета божествена величие, свързано с безкрайна кроткост. Те самите треперят пред своите злочини и се стисняват. Обаче, за да обработат Твоето обожавано тяло по-произволно и да позволят на своите позорни действия да вземат властта, те Ти затварят очите с мръсен плат, бият Те безмилостно, влачат Те напред-назад, стъпват върху Теб и повторяват нови удари и бутни. Издърпват косата от главата и брадата Ти и хвърлят Те там и тогава.

Исусе, моята любов! Моето сърце иска да спре биенето си. Треперя и искам да прикрия очите си, за да не трябва да виждам Теб в такова страдание и така болни сцени. Но Ти искаш аз да обръщам внимание върху всичко, а любовта ме принуждава да гледам към Теб. Исусе, какво се случва с Теб? Ти не казваш нито една дума за своята защита. Си в ръцете на тези войници, играчка на тяхната груба произволност. Хвърлят Те на земята и Топат по Теб със зъл дух, който се страхувам да умреш под нозете им.

Мой единствен добър и всичко! Болката, която чувствам при видянето на твоето страдание, е така голяма! Искам да викам към небето, за да молят Отеца, Светия Дух и всички ангели да дойдат в Твоята помощ и утеха. Бих искал също да повикама Твоя милостива Матер на земята и всички души, които Те обичат. Нека се съберат около Теб и предотвратят тези безсрамни войници да продължат с ругателствата и мъченията Ти.

С Тебе, О Исусе, искам да задоволя всички грехове, извършени през нощта. Особено искам да удовлетворя тези, които са извършени от тайните секти¹ срещу Теб в Благословения Сакрамент. Ще задоволява всички слабости на душите, които не остават верни към Теб в нощта на изпитанието.

Мой ругнат Исусе, войниците, уморени и частично опоени, искат да се предадат на сън. Моето бедно, унило сърце, разкъсвано от видянето на Твоите мъчения, не иска да остане сам с Теб и търси друга компания.

Моя сладка майко Мария, нека и аз оставам неразделно с Тебе. Дърпам твърдо Твоите матерински ръце и ги целувам със почит. Но укрепи ме с благословието си. Нека обгръщим Иисуса и положим главите ни на неговото прелестно срце, за да го утроим.

Иисусе, със Твоята майка теглям Тебе. С Твоята Майка ще се предада на сънът на любовта в Твоето прелестно срце.

Размисли и практики

от св. о. Аннибале Ди Франция

В този час Иисус е сред войниците с непоколебима смелост и желязна постоянство. Бог, какъвто Той е, преживява всичките напрежения, които войниците му нанесат, и ги гледа с такава Любов, че изглежда като поканва тях да му причиняват повече болки. А ние—да ли сме постоянни при повторяващи се страданията или плачем, раздразняваме се и губим мира; този мир на срцето, който е необходим, за да позволи Иисус да намери щастливо жилище в нас?

Постоянството е тази добродетел, която ни показва дали Бог истински владее в нас. Ако доброто нищо е истинско, ще бъдем постоянни

в изпитанието, с постоянство, което не е непоследователно, но винаги уравновесено. И това самостоянно постоянство ни дава мир. Колкото повече станем постоянни в доброто, страданието и работата, толкова повече разширяваме полетата около нас, в които Иисус ще простира благодатите си. Затоа, ако сме непоследователни, нашето поле ще бъде малко, и Иисус няма да има място или почти никакво пространство. Но ако бъдем постоянни и постоянни, както Иисус намира много обширно поле, Той ще намери в нас своята полица и поддръжка, и мястото, където да простира благодатите си.

Ако искаме нашят възлюбен Иисус да почива в нас, нека го обградим с неговото собствено постоянство, с което Той действа за спасението на душите ни. Защитен, ще остане в нашия сръц в сладостно покой. Иисус гледаше със Любов към тези, които му нанесоха злото, и ние—гледем ли с такава Любов към онези, които ни обиждат? А любовта, която им показваме, е толкова велика, че да бъде глас за сръцтата им—толкова мощна, че да ги превърне в Иисуса?

Моя Иисусе, безгранична Любов, дай ми тази Любов и нека всяка болка на моята призовава души към Тебе.

¹ Предполага се тук, че в масонските ложи се извършват най-лошите светотатствени светотатства с осветени пръсници.

Жертва и Благодарение