Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Двадесет и втора час ║
От 14 до 15 часа †

Третият час на страданията на Исус на кръста

Подготовка преди всеки час

Петата дума: ║
„Жадувам!“

Умиращи Спасителю! Обгръщайки кръста Ти, чувствам огъня, който изгаря цялото Твоето същество. Сърцето Ти бие така силно, че Те кара да претрпяваш ужасни, дори счупващи душата мъчения, които претворяват цялата Твоята човешка природа и ставаш неразпознаваем. Огънът на любовта, който гори в Твоето сърце, Те изгаря напълно и Ти изсушава. Поради това, че не може да го задържаш, чувстваш мъката от жажда силно, сигурно също поради кръвта, която си пролил като поток. Но по-силно страдаш от духовната жажда за спасението на душите ни. Искаш да пиеш нас като вода, така казваме, за да ни пазиш в Теб. Така събираш изтощените си сили и викай:

„Жадувам!“

Ох, повтаряш този призов към всяка душа:

"Жадувам за волята ти, за склонностите ти, за желанията ти, за любовта ти! Не можеш да ми дадеш по-освежаваща и осветяваща вода от тази, когато ми дадеш душата си. О не ме оставяй да гори в този жар. Горя жаден, не само чувствам езика и гърлото си горят така, че почти не можа да произнеса ясно дума, но също чувствам сърцето ми и червата ми изсъхват. Смили се над моята жажда!"

И лудея от жаждата, предаваш се на волята на Отца.

Ох, сърцето ми едва бие, когато виждам безмилостността на враговете Ти, които Ти дават напитка от оцет и жълч вместо вода. Не ги отклоняваш. Разбирам, че искат да Ти дадат оцета на неукротимите страсти и жълча на горчивата вина за греховете ни. Само увеличават жаждата Твоя вместо да Те освежат.

Мой Исусе, ето сърцето ми, ето мислите ми, склонностите ми, цялото мое същество, с което искам да утихна жаждата Ти и да освежа горящата Твоя уста, пълена с гореч. Всичко, което имам, всичко, което съм, е посветено на Теб, мой Исусе. Ако страданията ми са необходими за спасението дори на една душа, готов съм да претрпя всичко. На Теб се принасям напълно като жертва. Справай с мен каквото ти е угодно.

Исках бих да Ти предложа компенсация за мъчителната жажда, която страдаш за душите, които са изгубени. Какво страдание те души, които са в тъга и духовно изоставяне, често ти налагат! Вместо да Ти предлагат тези страдания като освежаващ напиток за горящата Твоя жажда, се разчитат на себе си и така увеличават мъката Ти.

Шесто думи:
“Свърши се!”

Мой умиращ най-висш добър! Безкрайното море от страданията Ви, огъня на любовта, който Ви изгаря, и повече от всичко друго върховната воля на Отца, Които иска да пострадате смърт, ви лишава от всяка надежда, че можете да продължите земния си живот. Но как ще можа да живея без теб? Силата Ви вече е изчерпана, очите Ви са помрачени, лицето Ви е обезобразено и мъртво бледо, устата Ви е полуотворена, дишането Ви се ускорява някога, прекъсва се друга. Вече няма надежда да бъде запазен животът ви. Сяйката, която Ви изгаря, сменя ледена студ, светото чело Ви е покрито със зноене. Мускулите и нервите Ви се съкращават все по-конвулсивно в резултат на болката и пробитите ръце и крака, раните се разширяват все повече. Треперя и чувствам близо до смъртта. Гледам те, моето най-съкровишно притежание, и виждам последното сълза, която капе от очите Ви, предвестник на неизбежната смърт, и с труд се чуват думите:

“Свърши се!”

Мой Иисусе! Любовта Ви е изчерпала всички средства. Нищо повече не остава за Тебе, защото тя достигна най-висока степен. Да бъда и аз напълно поглъщан от любовта Ти? А какво благодарение няма да ти върна! Мой Иисусе, искам да възстановя всички хора, да компенсирам за тези, които не съответстват на твоята любов, и да те утеша за срамот, която страдаш от своите твари, докато си поглъщан от любовта на кръста.

Седмо думи:
“Отче, в ръцете Ти препоръчвам Духа Си!”

Мой разпяти и преминаващ Спасител! Човечността Ви вече е замръзнала, сърцето Ви не изглежда да бие. Скоро ще вземеш последното дихане на смъртния си живот.

С Магдалина обгръщам краката ти. Ако беше възможно, аз бих положил живота си, за да запазя твоя.

Сега виждам, че отваряш умиращите си очи още веднъж и гледаш около кръста като искаш да кажеш последното си прощаване на всички. Гледаш към майката си, която неподвижна и мълчалива изглежда умряла с теб, толкова големи са страданията ѝ. И говориш до нея:

"Прощавай, Майко моя, разделям се, но ще носи в Сърцето си. Грижи се за децата Ти и Мои!"

Гледаш плачещата Магдалина, верния Йоан, и с очите си говориш до тях:

“Прощавай!”

Гледаш даже враговете си с любов, а очите ти им говорят:

"Прощавай! Опрощавам ви, давам ви целувката на мир."

Нищо не избягва погледа ти, казваш прощаване на всички, опрощаваш на всички. Още веднъж събираш силите си и викаш с гласен, силен глас:

“Отче, в ръцете Ти препоръчвам Духа Си!” Навеждаш главата си и умираш...

Смъртта на Иисус

Моя Исусе! При този вик всичките природа се разтресва и оплаква Твоята смъртта, смъртта на нейния Създател. Земята трепери. Като че ли тя също иска да разтреси духовете, за да Те признаят като истинския Бог. Завесата в храма се цепи, мъртвите възкръсват, слънцето, което до тогава е гледало Твоите страдания, с трепетно оттегля светлината си. Някои от враговете Ти падат на колене при последният Ви вик, бият се в гръдта и казват:

“Вярно е това, че Той беше Синът Божий!”

Твоята майка, която стои онемела и изглежда като умираща жена, преживява мъки по-горчиви от смъртта.

Моя умрял Спасител! С този Твой последен вик Ти ни поставяваш всички в ръцете на Отца, за да не ни отклони. За това Викаш така силно и мощно, не само с гласа на гърдите си, но и с гласа на страданията Си и кръвта:

“Отче, в Твоите ръце препоръчвам Духа Ми (с Него също всички души)!”

Моя Исусе, предавам се на Тебе. О дай ми благодатта да умра напълно в Твоята любов и в Твоята воля. Не позволявай ми никога, нито при живот, нито при смърт, да напусна Твоята воля.

За това ще откупувам всичките, които не се предават напълно на най-светата Твоя воля и така намаляват драгоценния плод на Твоето изкупление. Какъв е болката на сърцето Тие, о Исусе, когато виждаш толкова хора да бягат от ръцете Тии и да се полагат на себе си! Милост за всички, милост за мене!

Исусе, покланям се пред Твоята трънена глава и моля Тебе за прощение за моите горделиви, амбициозни и самолюбезни мисли. Обявявам Ти, че всяка път, когато мисъл дойде при мен, която не е за Тебе, или кога се намирам в ситуации, където бих могъл да Те оскърбя, веднага ще викна: “Исусе и Мария, предавам душата си на Вас!”

Исусе, помня за ругванията и богохулствата, които трябваше да чуеш до последният момент. Моля Тебе за прощение, ако съм слушал или позволих на себе си да слушам речи, които ни отдалечават от Тебе, също моля за прощение за всичките скъсващи разговори, които хората са имали. Обявявам Ти, че всяка път, когато се намирам в ситуации, където чувам неподходящи речи, веднага ще викна: “Исусе и Мария, предавам душата си на Вас!”.

Моя Исусе, покланям се пред най-светото Твое лице, което е бледо, жълтеникаво и мокро от кръв. Моля Тебе за прощение за пренебрежението, за всичките оскърбления и клевети, които трябва да търпиш от нас, несчастните, грешни същества. Обявявам Ти, че всяка път, когато осъзнавам, че ми липсват славата, любовта и поклонението, дължими на Тебе, веднага ще провъзглася:

“Исусе и Мария, предавам душата си на Вас!”

Исусе, все още виждам по врата Тии влакна от веригите и въжетата, с които Те са свързвали. Моля Тебе за прощение за безредичните наклонности и привързаности на хората, които са толкова много вериги и въжета, които поставят около врата Тии. Обявявам Ти, че всяка път, когато в мен се пробудват привързаности, желания и наклонности, които не са за Тебе, без колебание ще викна: “Исусе и Мария, предавам душата си на Вас!”

Исусе, виждам Твоята дълбока рана на рамото и моля за прощение за толкова много незаконни удоволствия и всички грехове, които сме извършили с петте чувства на тялото си. Обещавам Ти, че веднага когато ми се появи мисълта да позволя на себе си удоволствия или задоволствания, които не са за Твоята слава, ще викам: “Исусе и Мария, предавам душата си в ръцете Ви!”

Мой Исусе, моля Ти също така за прощение за студеността, безразличието, полухладността и неблагодарността на хората към Тебе. Обещавам Ти, че всяка път когато почувствам любовта си към Тебе да се охлади, ще извикам незабавно: “Исусе и Мария, предавам душата си в ръцете Ви!”

Исусе, целувам Твоите свети ръце и моля за прощение за толкова много зли и безразлични дела, за толкова много действия, които са изопачени от самолюбие и самоудовлетворение. Обещавам Ти, че всяка път когато осъзная, че не работя по любов към Тебе, ще викам веднага: “Исусе и Мария, предавам душата си в ръцете Ви!”

Исусе, целувам Твоите свети крака и моля за прощение за толкова много стъпки, за толкова_many пътя, които са били без правилно мнение; също така за всичките тези хора без брой, които се отдалечават от Тебе да преследват земни удоволствия. Обещавам Ти, че всяка път когато ми се появи мисълта да се отдали от Тебе, ще викам: “Исусе и Мария, предавам душата си в ръцете Ви!”

Исусе, обожавам Твоето най-свещено Сърце и искам да заградя всички души изкупени от Тебе, включително моята, така че нито една не се изгуби и всички да бъдат спасени. Исусе, затвори ме в сърцето си и заключи вратата, така че да виждам само Тебе сам. Обещавам Ти, че всяка път когато почувствам желанието да изляза от Твоето сърце, ще викам веднага:

“Исусе и Мария, предавам душата си в ръцете Ви!”

Размисли и практики

от св. о. Аннибале Ди Франция

Исусе гори от жажда. А ние ли горим от жажда за Исус? Дават ли нашите мисли и увлечения винаги целта да утолим Неговата пламенна жажда?

Неспособен да понесе жаждта, която го изгаря, Жаден Исус добавя: “Всичко е свършено!” Така Исус се потроши напълно за нас. А ние—да ли търсим в всичко да бъдем непрекъснато съвършенство на любов към Исус? Всяко действие, дума и мисъл водиха Исуса към Неговото Съвършеност. А всяко действие, дума и мисльта ни движат да бъдем потрошени за любов към Исус?

О Исусе, Сладка Живот моя, нека Твоето Потрено Дихание винаги духа в бедното ми сърце, така че да получим отбелязването на Твоето Съвършеност.

На кръста Исус изпълнява Волята на Отца във всичко, и Той издишва последното си дъх с Перфектен акт на предаване в Най-светата Си Воля. А ние ли изпълняваме Волята на Бога във всичко? Предаваме ли се перфектно в Неговата Воля без да гледаме дали е полезно за нас или не—просто съгласни да се намерим предадени в Най-светите Му Обътия? Дали умирането ни към себе си е непрекъснато от любов към Исус? Може ли да кажем, че макар и живеещи, не живем; че сме мъртви за всичко, за да живем не от своя живот, а само от Животът на Исус? Дали всичко, което правим, мислим, желаем и обичаме, призовава Живота на Исус в нас, така че думата ни, стъпката ни, желанието ни и мисълта ни да умрат напълно в Исус?¹

О мой Исусе, нека смъртта ми бъде непрекъснато умиране от любов към Теб, и нека всяка смърт, която преживявам, бъде живот, който искам да дарувам на всички души.

¹ Защото Исус живее и работи в нас, работата ни, дори колкото е определена от собствената ни Воля, е като мъртва от Наша страна.

Жертва и Благодарение