петък, 4 октомври 2024 г.
Възстановяване – Аз съм глава и победа
Съобщение от нашият Господ Иисус Христос до сестрата Амапола в Ню Бранфелс, ТЕКСАС, САЩ, на 20 септември 2024 г., диктувано на испански и преведено от сестрата на английски
Пиши, Флоресита.
Всяка харизма, всеки дар, който е дошъл от Мене, произвежда свето плодове за всички Моите деца. Всеки дар е полезен, когато душата го приеме и Ми го предложи, така че да покажа как, кога и къде да се използва.
Това са инструментите на труда, които Ви давам, необходимите оръдия [дали] според работата, която Въм поемате.
Не давам нищо напразно, деца.
Но точно както Ви давам Моята Благодат и Вие я злоупотребявате на много случаи, така и Моите дарове са отхвърлени, игнорирани, злоупотребвани, изкривени от горделивостта, подбуждана от Сатана.
И когато тези инструменти, които Ви давам, станат обкъсани, така и работите, мисиите, които Ви давам, ставаят недовършени, безполезни, а душите Ви, осъзнавайки този разстрой, ви причиняват страдание.
И колкото мисии са били оставени така непълни и безполезни, деца. Будете ободрени.
Това също ще бъде обновено, деца.
Всеки дар на своето място. Всички работят за целта, за която са били дадени, всички помагат в спасението на Моите деца – в тяхното изцеление, във формирането им, в работата по превръщането Ви в Мои пълни деца – все повече и повече обединявани с Моето Сърце, с Моята Воля и с Моя Дейност.
Всичко на реда, деца.
В Моята Армия на Светлината всички дарове и харизми са присъстващи, както човешки, така и духовни, а за всеки аз давам образованието и Благодатта, необходима да ги приемат, да Ми ги предложат и да ги използват.
Деца, ще видите дарове и благодати, които никога преди не са били видени, за времето и ситуациите, с които се срещате и ще се срещнете, защото ще ги нуждаете.
Това, което става сега, деца, няма да е станало преди това. Не забравяйте това.
Всеки момент изисква своята благодат, свое образование и необходимите оръдия за изпълнението на Моето Дело.
НЕ СЕ БОЙТЕ.
ОСТАНЕТЕ В МЕНЕ.
Виждате, че Моята Църква, която съм основал върху светите основи на Апостолите и душа по душа – тухла по тухла – съм изградил през вековете, е била инфилтрирана, ранена, подкопавана.
Редът, който съм поставял в Ня за доброто на всички Мои деца, е бил отхвърлен.
И какво остава?
Дървени червеи. [1]
За това чувствате скръб – Моята скръб. За това чувствате ужас – Моят ужас. За това чувствате свето гняв – Мой собствен гняв, виждайки како е станало то, което е създадено от Моя Отец, да бъде замърсяно и изядено.
Като едно дърво, чиито клони са нападнати от вредители – които изядват лист след лист, пречат на новите растежи и ги деформират, причинявайки клоните да увяхнат, повредявайки основния ствол и го изложващ на още по-големи инфекции и болести – виждаш какво се е случило в Моята красива Церква. Чумата от гордост, липса на Вера и идолопоклонство са заразили клоните на Моето Дърво, което трябва да носи обилен плод, хранен и пълен с живот; сянка и убежище; и постоянното напомняне за предвидимата Любов на вашия Бог.
Деца, най-опасните и разрушителни инфекции са тези, които влизат незабелязано, развиват се във тъмнината и скрито от погледа растат все повече. И когато ги видите накрая да излезнат на повърхността – колко широкоразпространени вече са станали, невъзможно е да бъдат унищожени освен чрез най-екстремните мерки.
Пълно подрязване до корена.
Деца, помнете притчите за смоковниците. [2]
Не се скандализирайте от това, което ви казвам, от Моите думи на поправка, от ИСТИНАТА, която ви показвам ЗА ВАШАТА ПОЛЗА.
Деца, вие сте част от Моето Мистично Тяло. Жива част от Моята Церква. И Аз СЪМ ВАШАТА ГЛАВА. Аз СЪМ КАМЪКА НА УГЪЛ, БЕЗ КОЕТО ВСИЧКО СЕ РУШИ. [3]
Помнете думите на Моя Павел, предупреждаващ и поправящ Моите деца, които казваха: „Аз съм от Павъл“, „Аз съм от Аполос….” [4]
ВИЕ МИ ПРИНАДЛЕЖИТЕ.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ТОВА.
ПРИНАДЛЕЖИТЕ НА АГНЕТО, КОЕТО БЕШЕ ЗАКОЛЕНО И КОЙТО ВИ ИЗКУПИ С КРЪВТА СИ. [5]
ПРИНАДЛЕЖИТЕ НА ВАШИЯ ИСУС. [6]
Не се удивлявайте, тогава, че ви казвам, че длъжността – отговорността – която създал да храня и водя и защитя Моите овце, е била завзета с сила от онзи, който не е МОЙ.
САМО АЗ МОГА ДА КАЖА ТОВА, ДЕЦА. АЗ, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ВСЯКО СЪРЦЕ И ПРЕД КОЕТО НИЩО НЕ ОСТАВА СКРИТО.
И САМО АЗ МОГА – И ЩЕ – ОТСТРАНЯВАМ САМОЗВАНЦИТЕ, зловредните вредители, които са се инфилтрирали, подготвяйки пътя за човека на пропастта, който скоро ще бъде разкрит пред народите.
Тие, които сте получили Моето предупреждение във вас, които сте носили това знание и които сте страдали в Мое име, видяйки Светото Ми Тяло отново предадено – благодарение ви, деца. Страданието ви обединяно с Моето ще получи милост за много.
Вие, деца, за които тези думи са нови, трудни, проникващи – и предизвикват у вас бъркотия – казвам ви:
ВЯРВАЙТЕ В ТВОЯ ИИСУС.
ВЯРВАЙТЕ В ТВОЯ АББА.
ВЯРВАЙТЕ В СВЕТИЯ СВЕТЛИНЕН ДУХ НА НАЙ-СВЕТИЯТ НИЙ ДУХ.
Не вие сте тези, които трябва да просветляват това време и какво се случва. Мисълта ви, деца, е твърде ограничена и ранена от гнилата бъркотия на врага.
АЗ СЪМ Аз КОЙТО ВИ ДАВА СВЕТЛИНА, ДЕЦА. [нежен усмивка]
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ТОВА.
ТВОЯТ ИИСУС ТИ ДАВА СВЕТЛИНАТА, КОЯТО ТРЯБВА СЕГА, ЗА ДА СЪТРУДНИЧИШ В ПЛАНА НА НИЙ АББА – НА ТАЙНАТА НИ. ПЛАН ОТ ЛЮБОВ И МИЛОСТ. Който се разгръща от век на век, водейки, просветлявайки, очиствайки Моите деца, Моята Църква.
ОСТАНЕТЕ В МИР В СЪРЦЕТО МИ. Не се бойте.
Деца, колко повече ще видите. Така както видях Моите Апостоли и ученици да треперят, бягат, Ме отречат. Виждайки “в руини” това, което съм – с толкова усилия и Любов – събрал, формирал и обичал.
Но деца, в Моята поглед от Кръста имало също Мирът, че каквото се случва е необходимо, и че ще видя избраните си очистени от цялата гордост, човешкият им начин на мислене и действане, готови за поцелуйката на Божественото Пламя, което ще завърши да ги трансформира напълно.
Моите малки, които Ме обичате, казвам ви тези думи, така че да си спомните, че след очистването на Моята Църква – след Моя Превземане – ще видя Тя обновена, напълно чиста, пълна със Светлина, пълена с изобилие от Моята Благодат, както е излязла от Сърцето Ми, когато беше промушвана.
Да, деца, гнилото е достигнало толкова високо и дълбоко, че работата по очистването – МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА САМО ОТ АЗ. И ВИЕ С МЕНЕ.
АЗ, ВАШИЯТ КАПИТАН, И ВИЕ, МОИТЕ ВОЙНИЦИ.
МОЯТА СВЕТЛИНА АРМИЯ – носеща в себе си светлината на Вярата, Надеждата и Истината – мечът, който побеждава всичко.
ПОБЕДАТА е спечелена, деца, но все още трябва да живеете битката.
В замяна, като дар, като жертва.
ОБЕДИНЕНИ КЪМ МЕНЕ.
КАКТО АЗ НАПРАВИХ ЗАМЯНА за вас. КАТО СЕ ПРЕДЛОЖИХ КЪМ ОТЦА. КАТО ЖЕРТВАХ ВСИЧКО, ЗА ДА ПОСЛУША И ИЗПЪЛНЯ ТВОРБАТА НА МОЯ ОТЕЦ – спасението на всички Негови деца.
Останете в Мене. Не се бойте.
Всичко ще бъде разтресено, както не може да си представиш; много от това, което смяташе за трайно, ще рухне.
НЕ СЕ БОЙТЕ. ГЛЕДАЙТЕ МЕНЕ.
Помнете си, че всяка “победа” на нашя враг е ИЛЮЗОРНА. ВРЕМЕННА. По-бързо минаваща от утренната мъгла.
АЗ СЪМ ПОБЕДИТЕЛЯТ.
АЗ СЪМ.
НЯМА ДРУГ.
Бъдете в мир, деца. Виждам сърцата ви, видя вашата болка, страховете и съмненията, мъката ви.
ДОНЕСЕТЕ ГИ КЪМ МЕНЕ. ПОЛАГЙТЕ ГИ В СЪРЦЕТО МИ.
Повторявайте Моето Име.
“БОГ СЪС НАС.”
Повтори го и бъди в мир.
Моята Майка ви покрива с Неговото Свещено Покров, а Аз ви покривам със Моя Кръв.
НЕ СЕ БОЙТЕ.
ГЛЕДАЙТЕ МЕНЕ.
ВАШИЯТ ИСУС ВИ ОБОЖАВА.
[нежен усмивка, като ни дава подкрепа.]
БЕЛЕЖКА: Белешките не са диктувани от Бога. Те са добавени от Сестрата. Някои пъти бележката е за да помогне на читателя да разбере по-добре смисъла, който сестрата вложи във думата или идеята, а други пъти – за да предаде тона на Бога или Нашата Госпожа, когато Те говорят.)
[1] Каза това с такава сериозност, думите се чувстваха толкова тежки, като че ли падат като тон. Страшно поради значението им.
[2] В Евангелието има три споменавания на смоковницата като пример или символ: притчата за смоковницата, която досега не е дала плодове, но се отглежда още една година с надеждата да стане плодородна преди да бъде изсичана (Лк 13:6-9); смоковницата, която увяхва след проклятието на Исус за липса на плодове (Мт 21:18-22; Мр 11:12-24); и смоковницата, използвана от Исус като аналогия за четенето на знаците на времето (Мт 24:32-35; Мр 13:28-31; Лк 21:29-33). Този последен пример е част от по-дълъг дискурс, който се повтаря в трите от четвъртите Евангелия – дискурс много важен и просветяващ за времето, което живеем.
[3] Чувствам, че това напомняне от Исус, казано така просто, е толкова пълен с светлина и значение. И макар да не можа да изразя със думи какво чувствувам в тях (и съм се опитвал!), искам поне да комуникирам, подчертая важността, която усещам в тези Думи. Те изгледват толкова просто и очевидно, но мисля, че има много важни уроки в тях относно темата за властта във Църквата.
Чувствам, че с думите си Той се опитва да ни напомни, че е Главата, Господ и Въздвигнат на Църквата. И макар че престолът на Петър за момента е узурпиран, а със него много от настоящата йерархия компрометирана, това не означава, че Църквата няма глава или водач. ИСУС Е ГЛАВАТА. Длъжността на папата е да бъде викарий, тоест този, който представлява главата, но не е сам по себе си глава. И ако викарият се отдели от главата, той вече не е викарий на главата, дори и когато външно продължава да действа като такъв. Главата е над ЦЯЛАТА Църква – Борчещата, Страдащата, Тръпналата.
За това Исусовото обещание „вратите на ада не ще преодолеят“ все още е в сила, дори ако за кратко време част от Борчещата Църква, все още тук на земята, може да бъде узурпирана и инфилтрирана.
Другото, което усещам относно структурата и властта в Църквата, е важността и паралела между това, което Църквата преживява от смъртта на Исус във Велики петък през неговото Възкресение до трикратното изповядване на Петър за вера, с това, което Църквата живее днес. Исус е умрял и бил положен в гроба, Петър го е отрекъл и бягал, апостолите и учениците са разпръснати и объркани. „Видимата“ власт и структура на новородената Църква се виждат потресени, разрушени, изчезнали. Какво остава? Малка група около Нашата Блажена Майка – споделяйки нейната скръб, ужасния и ужасяващия опит за вера и мъчителното „чакане“ преди Възкресението и изпълнението на думите на Исус.
Независимо от всичко, което съм написал досега, намирам трудно да изразя с думи всичките мисли, които тези прости думи на Исус в Посланието предизвикват у мен. Не разполагам с обширен теологичен речник и съм доста невежа, и естествено може да се погреша. Зная само, че Главата ни не оставя изоставени.
[4] 1 Коринтяни 3:4-9. Цял глава е полезно напомняне.
[5] Казано много настойчиво.
[6] Казано по-меко. Нещо, което може да мине незабелязано, но което ми се е показало като знак за деликатността на Любовта Му, е че Той казва: "Принадлежите на вашия Исус.” Като ако подчертава, че това е взаимна любов и “entrega”. [Все още не съм намерил добро английско думи, което да предаде смисъла на тази дума на испански. Това е комбинация от преданост, дарение на себе си към другия, предаване на другите – не в смисъл на поражение, а скорее из любов.]
Източник: ➥ MissionOfDivineMercy.org