Yavleniyata na Bogoroditsa v Pellevoisin
1876, Пелевуазен, Франция
Естель Фаге е родена в Сент Мемми близо до Шалон сюр Марн на 12 септември 1843 година и беше кръстена на 17-тото число от същия месец. В началото на годината 1876, в селото Пелевуазен, департамент Индр, Естель Фаге лежеше умираща, на възраст 33 години, от пневмония, остра перитонитис и абдоминална тумор. На 10 февруари 1876 година, един от консултираните доктори, доктор Бенард от Бузансе, ѝ даде само няколко часа за живот. През нощта на 14-15 февруари тя станала обект на явление, което твърди, че е било на Блажената Дева Мария, което след това се повтори през годината с други.
1-во Явление - Нощта на 14/15 Февруари 1876
Първата част от явленията в Пелевуазен започнаха през нощта на 14 февруари 1876 година. Демон се появил край края на нейната легла. Веднага след като Естель видя демона, тя вижда Блажената Майка до своята легло. Наша Госпожа укори демонът и той веднага си отиде. После това Нашата Госпожа погледна към Естель и й каза: “Не се плаши, ти си моя дъщеря. Имай смелост защото ще страдаш още пет дни в чест на петте рани на Христа. В съботата ще бъдеш или мъртва или изцелена.”
2-ро Явление - Нощта на 15/16 Февруари 1876
Тази нощ Дяволът се появи отново в същия момент, когато и Блажената Дева Мария. Тя каза: ”Не бойте се, защото аз съм тук. Сега Синът ми показва Своята Милост. Той ще ви даде живот; във възкресение ще бъдете изцелени”. Аз отговорих: ”Моя Майко, ако можах да изберем, бих предпочел да умра сега, защото съм добре подготвен”. Тя ми отвери с усмивка: ”Неблагодарна, ако Синът ми ти даде живот, това е защото го нуждаеш. Какво по-ценно нещо може той да даде на хората на земята освен живота? Не мисли, че ще си свободен от страданията. Ней! Ще страдаш и няма да бъдеш освободен от бедите. Това е каквото животът носи. Ти допринесох за Сърцето на Синът ми с твоето самопожертвование и търпение. Не губи тези плодове, като направиш грешен избор. Няма ли казах, че ако те остави да живееш, ще разкриваш Моята слава?” В този момент виждам отново мраморната плоча, обвита в бяло хартиено платно и се опитах да взем нещо, но това беше невъзможно. Блажената Дева Мария усмихна се и каза: ”Сега ще разгледаме миналите времена”. Лицето й изглеждаше малко тъжно, но меката ѝ израз също остана. Аз бях напълно омаян от грешките, които смятах за леки. Мълча за това, което казах и само признавах, че тя ми даде тежка поука, която заслужавам. Исках да викам за прошка, но не можах, защото бях преплетен от скръб. Бях победен. Блажената Дева Мария ме погледна с израз на доброта и после исчезна без думи.
3-та Явление - Нощта между 16/17 Февруари 1876 г.
По време на тази нощ, виждам отново Дяволът, но той беше далеч. Блажената Дева Мария каза: ”Храбри се, мое дете”. Мисълта за поуката миналото пъти ме дошла и бях плашещ се и треперял. Виждайки моята скръб, Блажената Дева Мария каза: ”Това е вече в минулото; с твоето самопожертвование си поправил грешките”. Тя ми показа някои от добрите дела, които съм направила, но те бях много по-малко от лошите. Виждайки моята тъга, Блажената Дева Мария каза: ”Аз съм милостива и Господарка на Синът си. Малките добри дела и интензивните молитви, които ти предлагаш за мен, са допрени до Сърцето на Майката ми, особено това писмо, което написах в септември. Най-много ме докосна речта: ”Виж бедствието на родителите ми; ако аз не съм тук, скоро ще трябва да просят за храна. Помни какво страдах, когато Синът ти Исус Христос беше разпънат на кръста”. Аз показах това писмо на Синът си. Родителите ти те нуждаят. В бъдеще бъди вярна към тази задача. Не губи благодатите, които сте получили, и дай Моята слава да се разкрие”.
Естель Фагете
4-та Явление - Нощта между 17/18 Февруари 1876 г.
Тази нощ ми се струваше, че Тя не остане толкова дълго. Исках да ѝ помоля за благодати, но не можах да го направя. Мислите ми бяхме в движение и виждах пред очите си думите, които Благовестната Дева повтаряше: “Не се бой от нищо. Ти си моята дъщеря и мойят Син е подвигнат от твоето покорство”, както и укоровете за греховете ми и тяхното прощение, с думите ѝ: “Аз съм цялостно милостива и владея заедно със сина си”, както и “Имай смелост, търпение и покорство; ще страдаш и не ще бъдеш свободна от трудности; опитай се да бъдешь верен и да разкриешь моята слава”.
5-а явление - Нощта на 18/19 фев. 1876
Тази нощ Благовестната Дева ми се струваше, че е дошла по-близо и Тя ме напомни за моето обещание. Видях също големия плоч, на всеки ъгъл с златен бутон роза, в средата златно срце прободено от меч и със венчец от рози. Написано беше следното:
“Аз повиках Мария в дълбините на моето очакване. Тя молях за мене Сина си и спечел цялостно изцеляване за мен”.
Тогава ми рече: “Ако искаш да Ми служиш, бъде проста и нека твоите дела доказват думите ти". Питах Я дали трябва да се променя някак или да отида на друго място. Отговори: ”Където и да си и каквото и да правиш, можеш да спечелишь благодат и можеш да проповядваш моята слава”. Тогава рече много печално: “Наизустно ме огорчава да видя, че хората нямат уважение към Моят Син в Светата Евхаристия и какво молитвите им са докато мислите им са на други неща. Казвам това за тези, които се представят като благочестиви.” Тогава питах Я дали трябва да започна веднага да проповядвам нейната слава. “Да! Да!, но първо попитай своя духовник какво мисли. Ще срещнеш пречки, ще бъдеш зле подиграван и хората ще кажат, че си луд и подобно на това, не обръщай внимание на тях, бъди верен на мен и аз щя да ти помогна”. Тогава леко изчезна.
Следеше ужасен период на голяма мъка. Срцето ми се струваше, че ще скочи от тялото ми и имах ужасни болки в корема и стомаха. Тогава си спомних, че държал розаря в лявата си ръка. Подадох страданията си на Бога. Не знах, че това беше последното от болестта ми. След минутен почивка се чувствах здрава и добре. Чудеше ме какво време е и видях, че бе 12:30. Чувствах се изцелена, само дясната ми ръка беше все още безполезна. Около 6:30 пристигна Селският свещеник и сядах на края на легла си. (Естела му разказа за тези явления). “Не се тревож, ще кажа Светата литургия и ще ти донеса Свято Причастие, в което време ще можеш да използваш дясната си ръка да направишь знакът на кръста, верувам”. Точно така стана. Отец Верне по-късно напиша в книгата си за Пелвоазен, че Естела е преживявала опитът на смъртта и възкресяването.
6-а явление - 1 юли 1876
Втората част от явленията в Пелвоазен започна на съботата, първия юли. На четвърт час след десет вечери аз бях на колене и молих се за вечерните си молеби, когато внезапно видях Благовестната Дева, напълно обградена от светлина. Тя беше обличена в бял цвят. Гледаше към нещо, прекръсти хандовете си върху гърдите и усмихна се казвайки: “Бъди спокойен, мое дете, търпение, ще бъде трудно за теб, но аз съм с тебе”. Бях толкова щастлив, но не можах да казва нищо. Тя остана малко време и каза: “Смелост, ще се върна”. После изчезна така както беше в февруари.
7-мо явление - 2 юли 1876
Легнах на легла около десет и тридесет вечери, трудно ми бе да го направя след като видях Благовестната Дева предишния вечер. Но заспах веднага. В единадесет и тридесет вечери се събудих, виждайки времето. Надявал се че ще видим Благовестната Дева преди полунощ. Кленях на колене до легла си и бях казал половин от Оче наш, когато Благовестната Дева се появи пред мен. Светлина излизаше от ръцете й, после прекръсти хандовете си върху гърдите. Нейните очи ме гледаха. Каза: ”Ти вече прослави моята слава”. (После ми поверява тайна) “Продължи, Синът ми спечели повече души, които се посветиха по-дълбоко на Него. Няговото сърце е толкова пълно от любов към моето сърце, че не може да ми отказа нищо. За мен Той ще докосне и омекчи най-жестоките сърца”. Докато казваше това, беше твърде чудно красива. Исках да й попитам за знак от нейната сила, но не знаех какво да казвам и как да питам, така че казах: ”Моя добра Майко, моля те, за твоята слава”. Тя разбра и казах: ”Не е ли твоето изцеление голям доказателство за моята сила? Дойдох специално да спася грешниците”. Докато говорих, мислех на всички различни начин по които можеше да лучее и покаже своята сила. Тя отговори: ”Нека хората видят това”. После си отиде тихо.
8-мо явление - 3 юли 1876
Понеделник, 3 юли, видох я пак. Остана само няколко минути и ме попричала леко: ”Искам да си по-спокоен, повече мирно, не ти казах кой ден или час ще се върна, но трябваш да почиваш”. Исках да й покажа всичките си желания, но тя само усмихна. ”Дойдох да свърша празниците“. После си отиде по обичайния си начин, преди полунощ.
9-то явление - 9 септември 1876
Третата част от явленията в Пелвоазен започва на деветте септември. За няколко дни бях имал желание да отида в стаята, където бех излекуван. Накрая днес, 9 септември, успях да го направя. Бях завършил да четам моите молеби когато Благовестната Дева дойде. Беше такава като на първия юли. Гледаше около в тишина преди да ми говори, после каза: ”Ти си лишил от Моята посета на 15 август защото не бях достатъчно спокоен. Имаш истински френски характер: те искат да знаят всичко преди да учат, и да разберат всичко преди да знаят. Могах да дойда пак вчера; ти си лишил от моята посета защото чаках акт на подчинение и послушание от тебе.”
Десето явление - 10 септември 1876 г.
На 10 септември Блажената Дева се появи около същото време и остана кратко, за да каже: “Тя трябва да моли; аз ще им покажа пример”. Като каза това, сложи ръцете си заедно и изчезна. Звонът за вечернята служба точно се чу.
Къща на явлението 1876
Единадесето явление - 15 септември 1876 г.
Тази нощ Мария се появи пред Естела, за да ѝ каже, че трябва да живее. Но Богородицата укори Естела за миналите си грехове. Макар и не е живяла светски живот, тя била преплетена от съжаление за своите промашки. Мария каза тъжно:
“НЕ МОГА ВЕЧЕ ДА СПРЯ СИНА СИ”
Изглеждаше разтревожена, докато добави: “Франция ще страда”. Тя подчерта тези думи, спри и продължи: “Вземи смелост и имай увереност”. В този момент мисълта ми беше: “Ако кажа това, може би никой не ще повярва”, но Блажената Дева разбрала, защото отговори: “Аз съм платила напред; толкова по-лошо за тези, които няма да поверят; те ще признават истината на думите ми по-късно”. После тя ме остави леко.
Дванадесето явление - 1 ноември 1876 г.
Пред две седмици, макар и да си правих всички усилия да спря да мисля за това да виждам Блажената Дева отново, не можах; и точно когато правех всичко възможно да не мисля за това, сърцето ми бия по-бързо в надеждата да я видя отново. Накрая днес, на Денят на всички светии, видох пак моята скъпа небесна майка. Тя се появи както обикновено, със разпратени ръце и носеше скапуляра, която ми показа на 9 септември. Като пристигна, погледна като обикновено към нещо, което аз не можах да видя; после обгледа около, без да каже нищо. После ме погледна с изглед на много доброта и си отиде.
Тринаесето явление - 5 ноември 1876 г.
Неделя, 5 ноември, когато свърших да кажа молитвата си, видох Блажената Дева. Мислех какво много недостойна съм да я приема, че има други по-достойни за нейното благословение и които биха били толкова по-добри в прославянето на негова слава. Тя ме погледнала с усмивка и каза: “Аз те избрах”. Това ме направи много щастлива!! Тя каза: “Избирам кротките и мирните за моята слава. Бъди смела, времето на твоите изпитания е близо”. Сложи ръцете си върху гърдите си и отиде.
Четвъртото явление - 11 ноември 1876 г.
Събота, 11 ноември. През последните няколко дни чувствах необходимостта да отида в стаята си и да моля. Днес около три часа и половина бях моля с четките ми и "Помни най-светия Дева Мария"… тогава Дошла. Стоела там, както винаги със скапуляра. После каза на мен: ”Днес не си изгубил времето си, ти работил за Мене”. Бях направил скапуляр. “Трябва да направяш много повече”. След това Чакала значително време, изразът ѝ беше на голяма тъга. После каза на мен: ”Смелост”. Прекръстила ръцете си над гърдите си, напълно покривайки скапуляра и замина.
Скапуляр от Светото Срце
15-о явление - 8 декември, 1876
Петък, 8 декември. Вече няколко часа съм у дома от Пелвоазен и все още не съм се възстановил от дълбоките си емоции. Не ще виждам повече Благовествената Дева тук на земята. Никой няма да разбере какво преживявам! След високата меса Яви се по-красива от всякога! Следвайки обичайното мълчание, каза: ”Дъщеря моя, си спомняш ли думите ми?” Всъщност всичко, което ми беше казала, ми дошло на ум много ясно, особено: ”Аз съм напълно милостива и Господарка на Сина Ми. Срцето Му има толкова любов към моето… че ще докосне най-отвърнатите сърца за Мене. Пришла съм преди всичко да спася грешниците. Съкровищницата на Синът ми е отдавна отворена, ако само молят. (показвайки скапуляра) Обожавам това поклонение. Моля всичките да дойдат към почивка и мир…. И за Църквата и Франция”.
Между тези думи видях много други тайни. През цялото време ме гледаше, после каза: ”Повтаряй това често, ще ти помогнат през изпитанията и скърбите си. Не ще виждаш повече Мене”. Викнах, "какво ще стане с мен Блажена Майко?" Тогава отговори: ”Щях да бъда с теб, но невидима”. Видях редове хора, които ме блъскаха и ме заплашваха, това ме наплаши. Благовествената Дева усмихна се и каза: ”Няма нужда да си плаши от тях, избрах те да провъзглася славата Ми и да разпространявам това поклонение”. Като казвала това държеше скапуляра в ръцете си. Бе така ободрителна, че рекох: ”Моя възлюбена майко, моля те, дали можеш да ми дадеш този скапуляр?” Бях като не ме чула. Каза: ”Дойди и го целуни”. Станах бързо и Благовествената Дева се навежда към мен и аз целувах скапуляра. Това беше изключително чудно моментал за мене.
Тогава Блажената Дева казва, отнасяйки се за скапуляра: “Ти сам ще отидеш при Прелата и му представиш модела, който си направил. Кажи му, че ми е по-приятно да ти помогне, отколкото да вижда как децата Ми го носят, докато се отклоняват от всичко, което оскърбява Синът Мой, когато хората приемат Сакрамента на Неговата Любов и правят всичко възможно, за да поправят нанесените щети. Виж грациите, които аз ще излея над всички, които го носят с доверие към мен и докато разпространяват това поклонение”. Казвайки това, тя простира ръцете си и дъждът пада много обилно; в всяка капка ясно е написано една благодат: Здраве, Доверие, Уважение, Любов, Светиност – всички грации, които може да се мисли за по-голямо или по-малко количество. Тя добавя: “Тези грации са от Синът Мой; аз ги вземам от Срцето Му. Той не може да Ми отказа нищо”. Аз тогава питах: "Мајко, какво трябва да напиша на другата страна на скапуляра?" Блажената Дева ответи: “Аз съм запазила тази страна за Себе си; ти ще мислиш върху това и после ще кажеш своите мисли на Светата Църква, която ще реши.” Чувствах, че Блажената Майка ще ме напусне и бях много тъжен. Тя бавно се издигна, постоянно гледейки към мен, и ми каза: "Смелост, ако той не направи това, което желаеш (това казваше за Прелата), отидете по-високо. Не бой се, аз ще ти помогна". Тя направя полукръг в моята стая и изчезна на мястото, където стоеше легла ми.
БЛАГОДАРЯ ТИ ЛЮБЯЩА МАЙКО, НИЩО НЕ ЩА ДА НАПРАВЯ БЕЗ ТЕБ
Явленията бързо бъха признати от Монсиньор дьо Ла Тур д’Оверн, Архиепископът на Бурж. Той разреши изработката и разпространението на скапуляра и позволи публично поклонение към Нашата Госпожа от Пелвоазен. Архиепископът нарече две канонични разследвания за явленията, които доведоха до благоприятно решение на 5 декември 1878 г. По-късно, през 1883 г., парохът на Пелвоазен, отец Салмон, съпроводен от отец Оврел, Викарен Генерал, пътува до Рим, за да представи на Папа Лео XIII свъзано записване на явленията и изображение на Нашата Госпожа от Пелвоазен. Папата се радваше да даде индулгенции, за да подкрепи поклонения към светилището.
Естела бяха удостоена да посети Папа Лео XIII на две пъти, по време на които папата обещаваше да представи нейния Скапуляр на Светото Срце до Конгрегацията за Обреди. Декрет бяха издаден два месеца по-късно, одобрявайки скапуляра.
Естела Фаге дойде в Пелвоазен на 86-годишна възраст на 23 август 1929 г. – 53 години след нейното чудотворно изцеление от смъртта.